Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 37

Ейдън

- Здравей- отговарям й с тон, който я спира и  лицето й изобразява съжаление. Свивам юмруците си при  мисълта, че до полунощ тя явно е била с Фокс. Ревността направо замъглява съзнанието ми и се отласкам от прозореца за да приближа като не обръщам внимание на болката в ребрата, която ме реже при всяка крачка.

- Защо те докара Фокс?...Погледни ме! Искам да виждам очите ти!

Аштън спокойно вдига главата си и произнася:

- Той само ме докара в болницата. А после...

Думите й се накъсват и тя примигва.

- После какво, Аштън?- повдигам брадичката й към себе си и като се навеждам- усещам лек мирис на алкохол.

- Какво толкова ме разпиташ все едно съм направила престъпление?- ръцете й се опират в гърдите ми- Хапнахме в един ресторант.

- В ресторант, значи, а?...Разбира се аз не мога да си позволя да те заведа в някой снобарски ресторант и ти за два дни в мизерния ми апартамент вече пропускаш живота на богато момиче?- правя крачка назад, защото усещам, че главата ми се върти и не мога да преценя дали заради болката или заради вълната от негодувание.

- Защо правиш от мухата- слон? Нищо лошо не съм направила- тя сваля бавно дългите си ботуши и краката й ме подлудяват- Разбирай го така- видяла съм се със стар приятел и нищо повече.

- Затова ли толкова интимно си взимахте довиждане, прегръщайки се. Реши да му дадеш още един шанс ли?- забелязвам, че погледа й леко сякаш се смущава и тя се чуди какво да ми отговори- Какво стана днес между вас?

- Днес ли? Нищо- момичето се отправя към хладилника- Искаш ли нещо за пиене?- пита все още невъзмутимо.

- Какво значи, че "днес не е станало нищо", Аштън? В други дни "ставало ли е нещо"? Ти ми беше разказвала, че той не те е чукал-хващам лакътя и обръщам очите й към себе си за да разпозная дали ще ми говори истината.

- Само това ли те вълнува? Да не би да съм била с мъж и да не би да съм се изчукала?- рязко издърпва ръката си- Днес имах и други преживявания, но теб те интересува само виждането ми с Остин- Аштън отпива вода от бутилката, която е взела от хладилника.

Затварям очи да се успокоя, но не ми се получава. Замъгленото съзнание ми припомня как преди малко шибаняка я беше прегърнал през талията, а тя се смееше. Пред очите пада пелена и издърпвам малката бутилка от ръцете, като я запращам към стената. Малкия съд изпива съдържанието си върху момичето и цялата й риза се намокря. Това я стряска и ме поглежда изплашено. Хващам раменете й и ги блъсвам в хладилника. Няколко от магнитите на Ава падат на земята. Озверял съм.