Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 23

Ейдън

Шибаните мъчения продължават. Докато аз и Джей сме заети с приготвяне на месо на барбекюто- нетърпеливата Ава се заема с фотосесията, обещана й от моето момиче. Вече цял час позира пред обектива на Лейката на Аштън, застанала на мостика пред езерото. Наблюдавам как синеокото момиче изкусно върти фотоапарата в ръцете си. На лицето й е изписана доволна усмивка. Личи, че й харесва това, което прави. Безумно ми харесва, че тя е в отлично настроение.

По някое време момичетата решават да сменят местата си и сега Аштън позира на фона на спокойната вода. Свети небеса- тя е свалила торбестия си пуловер и е останала по тънка тениска, която очертава кръглите гърди. Притварям очи, спомняйки си за розовите й зърна.

- Мамка му, Ейдън! Ще превърнеш вечерята ни на въглен- Джей взима металните щипци от ръцете ми и сам започва да обръща пържолите. Замълчавам, палейки цигара и опитвайки се да разкарам еротичните мисли от главата си.

- Виждам, че Аштън си играе с мозъка ти, както иска- казва тихо, боравейки умело с щипците- Започваш да се пристрастяваш към нея- Джей също следи какво правят момичетата- Казвал съм ти, че тя е момиче, за което си заслужава да оставиш колата си на Фокс.

Не чух добре.

- Какво ми казваш, бро? Да си дам Камарото?

Той вдига рамене.

- Така като гледам как се развиват нещата- в скоро време, сам няма да искаш да "разкараш" момичето.

- Говориш глупости. Вярно е, че доста ми харесва, но не е това, за което си мислите с Ава- ядно дръпвам за последен път от цигарата и я стъпквам с крак на земята.

- Просто не искам да те измъквам отново от съмнителни клубове, където нарочно се самонараняваш и си ближеш сърдечните рани. Защото си на път да затънеш в блато, наречено Аштън Гласс- Джей отпива от бирата си.

Поглеждам към сладураната, обзела ума ми, сега отново облича мъхестия пуловер. Не ми се иска, но не мога да спра да мисля за пухкавите й устни. Дали приятелят ми е прав?

****

По време на вечерята, Аштън е решила да тества търпението ми. Попита за разрешение да седне на коленете ми и усещам сладкия задник да попада точно в ямката на слабините. Не знам дали разбира, че играе с огъня. Дори не усещам вкуса на месото- ям по инерция и се тъпча, докато цялата кръв се е събрала между краката ми. И считайки това да е малко, тя взима ръцете ми и ги пъха под топлия пуловер. Пръстите сами поемат пътешествие по топлата й кожа- първо по корема, а после до извивките на незащитените от сутиен, гърди. Добре, че Джей и Ава увлечени по вкусното месо не обръщат внимание на сексуалните ни закачки.