Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 14

Аштън

Почти час седя на злополучната оживена магистрала без да имам силата да продължа и накрая отново извиквам за спасение Ози. Добре, че е този мой белокос приятел. Разказвам му случката от която в началото се шокира, но после се опитва да ме успокои. Припомня ми за предупреждението, което ми отправи за Палмър.

- Да му извия ли врата на това копеле?

- Ози...

- Какво? Искаш да се повтори историята с Фрийман? От едно и също злополучно тесто са- задници. Ти много бързо се пристрастяваш към тази порода неподходящи мъже и се предоверяваш, а те само те използват и накрая си счупена- той ме гледа сякаш съм пациент, а той психолог.
Когато ме съпровожда пред къщи пита дали да остане с мен. Загрижен е.

- Не, Лукас си е в къщи, а и Дженкинс са насреща- посочвам с усмивка съседната къща със сини капаци.

- Тогава утре на нашето място.

- Добре. Лека нощ.

Влизам вътре и забелязвам маратонките на брат ми- доста са мръсни, а по- нататък е хвърлена и тениска по която има кръв.

- Лукас!!!- извиквам притеснено, но само чувам ехо на гласа си.

Повтарям вика и внезапно го съзирам свит в стаята на родителите ни. Изтичвам и го прегръщам силно.

- Какво става, скъпи?- водя го на дивана и го поглеждам- цялото му тяло е в синини и кръв.

- Съжалявам Аш...Прости ми...

- Но, какво е станало?- отивам за да взема малка аптечка и накисвам тампон с кислородна вода.

- Ами...сбих се на улицата с пияни тийнейджъри.

Да,бе.

- Дали да не се обадя на тате да му разкажа тази невероятна история?

- Разбрахме се да не се портим на наште.

- Тогава докладвай, а аз ще си държа устата затворена.

- Увлякох се по нещо незаконно, сестриче, но....искам да го оставя в миналото. Това се опитвах да кажа и на Енрике- малко се стряска при споменаване на името на този Енрике.

- Кой е той, Лукас?

- Виж...не се чувствам добре. Искам да поспя. Ще поговорим утре.

Той се изправя без моя помощ, но внимателно се качва по стълбата към стаята си.

Едно от правилата ми е да не оставям днешната работа за утре. Затова след като чувам хлопването на вратата на спалнята- пребърквам якето и раницата. Късметът ми се усмихва, защото откривам телефона му. Започвам да ровя из съобщенията и въпросния Енрике е често срещан там. Това което ми прави впечатление, че почти всичките послания към малкия ми брат са заплашителни, от типа"Ще стигнем до семейството ти":" Оградата ще бъде украсена с главата ти" и др. Оставям телефона на масичката и седя замислена. Секунда след това, на екрана светва ново съобщение- "Изоставения склад на дървообработващия завод и ако не дойдеш- обвинявай себе си."

Не знам защо не се опитвам да се замисля, сякаш действията ми са автоматични- да завържа косата си на стегната опашка, да обуя стегнати дънки и да навлека суитчъра на Лукас. Надявам се да се справя с тези мексикано. Потеглям с колата и на втората пряка осъзнавам, че и двата телефона- моя и на брат ми- останаха на масата в хола. Нищо. Познавам добре града ни и ще намеря въпросния склад и без навигация. Преди тази сграда беше към нашата фабрика за дървообработване.

****

Преди да сляза от колата, чувам силна латино музика. Паркирам до едни ръждясали бъчви и излизам. Не се вижда жива душа. Леко ме полазват тръпки. Нямам телефон, с който да докажа, че съм сестрата на Лукас, нямам пистолет за защита- отлична мишена съм. Браво Аштън- прекрасно си го измислила.

-Нola bonita( Здравей, красавице)- едър, мускулест мъж с гола глава внимателно ме оглежда- Изгуби ли се?

- Аз трябва да говоря с Енрике- твърдо отговарям.

- Ricky, ven aquí.( Рики, ела тук). Красотата е дошла за теб.

Една врата се отваря и излиза мъжът, от когото изглежда се нуждая.

-Коя си ти?

- Аштън Гласс. А ти искаш да навредиш на брат ми. Защо?

-О, chica...Брат ти ми дължи три бона за отлично качество кока- татуираната му ръка докосва бузата ми и се отдръпвам назад.

- Наркотици ли?...Брат ми не употребява наркотици.

- Е, той не за себе си, а за глупавите му съученици.

Енрике ме доближава много близо и аз го отблъсквам, което предизвиква у него луд смях. Той казва нещо на испански на гологлавия мъж от преди малко, който стои наблизо през цялото време на разговора. Гиганта внезапно ме хваща за лакътя и ме повлича вътре. Там има още двама човека със същите гадни лица. Предоставен ми е стол, на който сядам по заповед на Енрике. Когато Начо ( така наричат гологлавия мусколест мъж), излиза- събеседника ми се накланя към мен.

- Впечатлен съм от дързостта и смелостта да дойдеш тук и да се застъпиш за брат ти. Жалко, че няма да се измъкнеш жива и здрава. Виж, на моите момчета вече им текат лиги за теб- бегъл поглед ми показва другите присъстващи да се държат за топките.

- Върви по дяволите- изричам, преди да усетя силен шамар по едната си буза, а ръката на мръсника увива косата ми, докато прошепва каква апетитна плячка съм.

- Пусни момичето, Кабрера!!!...Аз дойдох за нея- прогърмява глас и потрепвам с изненада. Защото е Ейдън- моят ангел- спасител.