Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 15

Ейдън

-Dios mio! ( Боже мой)... Палмър?

Енрике пуска косите на Аштън и вмъквайки ръцете си в джобовете, ме поглежда с насмешка. Момичето на стола бавно премества поглед между него и мен- явно е изненадана, че познавам този боклук.

- Дойдох да я взема и то точно сега- твърдо произнасям и правя крачка напред. Пътя ми веднага е преграден от един от неговите гангстери.

- О, не така бързо, amigo. Моите хора тъкмо се бяха настроили за добро развлечение с нея- той хваща брадичката на Аштън- Chica encantadora (Очарователна девойка).

Аштън извърта главата си и се освобождава от хватката му.

- Непокорна изглежда твоята приятелка, Палмър. Чудя се какво удоволствие е да чукаш такава- смехът на Кабрера отеква из целия склад.

- Както разбирам- не тя ти е необходима, а пари. Ще ти бъдат изплатени до последния цент.

Не ми харесва накъде върви разговора. Скришно се оглеждам за да видя още двама човека, които съм сигурен, че имат по един Глог или Берета в колана на задния си джоб, а аз имам само голите си ръце и Джей.

- Тук си прав, Ейд. Трябва ми само сумата- той поглажда черните си, покрити с гел коси- Но се бях замислил как малката госпожица Гласс би могла да отработи парите на брат си и при положение, че той не се яви лично на срещата- дълга му се удвоява. Дали да не я пусна в бордея ми в Сан Диего да служи като утеха на VIP- клиентите. За една година ще е върнала всичко.

- Ти чу ли ме, Енрике? Дошъл съм тук и няма да си тръгна без нея- казвам уверено и избягвам да гледам изплашените очи на Аштън.

- Знаеш ли Палмър- уважавам те. Преди ми изкара доста добри пари от боевете, в които участваше. Затова ще те оставя да дишаш. Доста добър боец си. Заради момиче, струва ли си моите момчета да те осакатят?- той внимателно наблюдава моята реакция.

- Струва си- не се замислям като го казвам- Дай ми момичето и още утре ще ти бъдат дадени парите- мамка му, не знам за каква сума става дума, но само искам да отведа Аштън надалеч от тези главорези.

- Три хиляди долара- утре сутринта?- недоверчив е.

- Точно така- нервно преглъщам.

- Ммда...мисля, че мога да се доверя на твоята дума, Палмър- казва той след кратко замисляне и въздъхвам облекчено- Ноо...някак не мога лесно да пусна така тази сладурана- гасът му звучи странно. Нещо замисля гадината- Моите момчета са твърде възбудени...Една битка с такъв "професионалист" като теб ще им дойде добре.