Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 36

Аштън

Излизам от Камарото на студентския паркинг и толкова ми липсва моята сладка Fairline, но през целия път до тук усещах приятна топлина, че седя в шофьорското място на Ейдън, докосвам волана, който той е въртял. Вчера ми каза, че ме обича. Почувствах се много странно, защото никое момче не ми се беше обяснявало в любов. Не знаех как да реагирам. Всъщност, човека, който най-много ми го казваше е мама и затова съм възприела "обич" да е олицетворение на мамината такава.

На лекцията по социология получавам съобщение от баща ми относно Лукас. Взел е решение с доктора да го преместят малко в частна клиника за възстановяване на психиката, след нарушаване на терапията му. Връщайки телефона в чантата, напипвам таблетките, които взех от кутията за бижута на Миранда. Непременно трябва да ги проверя.

Излизам от час и срещам Ози.

- Здравей, скъпа.

- Не знам защо ме наричаш "скъпа"?- целувам го и го дръпвам настрана.

- Онзи красавец да не е против?

- Той често ме нарича така?

- Уау, нима е станало толкова сериозно?

- Не знам, Ози. Каза, че ме обича.

- Не думай. Ейдън Палмър се влюбил?- Ози шумно се смее.

- Тихо, не крещи- ядосвам му се.

- Ами ти?- не обръща внимание на гнева ми- Превърнала си се в разтопен ягодов сладолед?

- Всъщност избягах от стаята след като го чух.

Ози се смръщва, макар очите му да се смеят.

- Тук не мога да те подкрепя, приятелко, защото не си постъпила правилно. Постави се на негово място. Изливаш душата си пред някого и той...бам, излиза от стаята. Как се е почуствал Ейдън според теб?

- Сгазих лука, май, а?- навеждам виновно глава, но Ози ме прегръща.

- Хайде, хайде- нищо не е станало. Кога ще се видим да поклюкарстваме?

- Сега отивам в болницата при брат ми. Ще ти звънна- отново се прегръщаме и излизам от сградата.

На паркинга ме чака друга изненада. Някакъв идиот е затиснал Камарото в ъгъла и блокирал пътя. Не мога да го измъкна по никакъв начин. Само обикалям около колите, ругаейки.

- Проблем?- чува се гласът на Остин Фокс до ухото ми.

-А- не, всичко е наред- отговарям, размишлявайки.