Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 39

Ейдън

-Наистина се страхувам да си представя мащаба на катастрофата, когато истината бъде разкрита- въздъхва дълбоко Джей и внимателно избутва приятелката си за да може да се изправи.

- Тя не бива да узнава- разпалено произнасям.

- Не само ти, но и ние ще влезем в трошачката, Ейд- добавя Ава- Тя ще бъде съсипана. Аз не мога да се представя любимия човек да ме лъже така. Нали ли честен с мен, Джей?

- Шегуваш ли се? Никога не бих те наранил, скъпа- те се целуват, скрепявайки това обещание, а аз се прибирам в стаята, стискайки бележката на Аштън в ръката си.

Последните думи на приятелите не ми дават покой. Тя не трябва да разбира за шибаната сделка. Сигурен съм, че никога няма да ми прости. Как да разреша проблема, дявол да го вземе? Вече съм съгласен да дам Камарото си на Фокс, но не знам какво обяснение ще дам на Аштън за тази постъпка.

Крача из стаята, разсъждавайки. Дали той би се съгласил да му дам пари? Това е единствения изход. Но откъде ще събера такава голяма сума? Мога да се върна към боевете за месец докато си разчистим сметките с Остин. Но няма да мога да скрия синините и наранените кокалчета на юмруците си. Малко вероятно е негодника да се съгласи на подобно споразумение. Той иска Аштън. Забелязах как я проследява с поглед когато мине покрай него.

Вчера бях побеснял и излязох от релси, а гневът ми се прехвърли върху Аштън. Ух. Добре, че спрях на време.

Отново поглеждам бележката й и се усмихвам. Какво ли е намислила тази хитруша?...

Денят тече дълго, но след заставането на стрелките в една линия- взимам ключовете от колата на Джей. Моята кола е при Аштън и сигурно цялото купе е просмукано от невероятен цитрусов аромат.

Отправям се към фабриката и на портата към парка ме чака момиче. Боже, колко е красива с тази бяла рокля- като горска нимфа. Очите й светят в особен блясък, след като ме вижда да слизам от колата на приятеля си.

- Какво правим тук, скъпа?- целувам любимите устни.

Тя само се усмихва мистериозно и хващайки ръката, ме води навътре между големите дървета. Малко по-късно достигаме до едно място, където има паркиран пикап, а над него са закачени много лампички. Има и запален огън. На багажника на пикапа е сложена трапеза, с бутилка вино, чаши. Изглежда магично. От малка колонка се разнася позната музика- You & I на One Direction. На тази песен я целунах за първи път, когато бяхме на купона в братството на "F Beta Cappa". Тя приближава към мен и в този момент забелязвам плакат- колаж с мои снимки, закачен на едно от дърветата. Не вярвам на очите си. Снимките са много и то от различни моменти- на лекцията, на паркинга, дори когато съм спал в леглото. Удивително момиче.