Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 30

Аштън

Ейдън пресуши сълзите ми и ги обърна в радост. Тази нощ ние почти не спахме. Правихме любов, но и много разговаряхме. Много разговаряхме. Искам да науча толкова неща за него. Той ми разказва за детството си, училището, малко за бившата си приятелка Клара и аз не останах по-назад. Беше му интересна историята със запознанството ни с Ози, с който се познаваме може би от 6 годишни.  Случи се на ролер- рампата. Ози беше дошъл с розови кънки и момчетата го бяха жестоко обидили и унизили. Застъпих се за него и оттогава сме неразделни като приятели и досега.

Ейдън внимателно слуша разказа ми, заключил ме в обятията си и почти се унасям в сън. Към пет часа отварям очи и главата ми е на широките гърди на гаджето ми. Моето гадже? Мога да го наричам вече така, нали? Почти съм се разбудила, но не искам да го разбере. Слушам монотонния му глас, който ми рецитира стих.

Червена роза — любовта ми

е цъфнал цвят през май,

о, тя е като песен сладка,

що с меден звук се лей.

Красива си, девойко мила,

останал съм без дъх,

ще любя само теб, до дъно

море дорде пресъхне.

Дорде море пресъхне, мила,

и стапя камък слънце,

а пясъкът ни на живота

се изтече до зрънце...

След като изслушвам със задоволство нашия любим поет Робърт Бърнс, протягам глава и устните ни се докосват. Познатото привличане пълзи по телата ни и прехвърлям крак върху него.

- Не бих искала да си тръгваш, но след малко тази къща ще се изпълни с шум. Знам, че трябва да те запозная с татко, но ...ще го измисля как точно да стане.

- И аз мисля, че не е сега момента- усмихва се и ме целува. Събира дрехите си от пода и го наблюдавам как се облича. Жалко, че нощта приключи толкова бързо.

- Ще се видим на кино?- питам.

- Да, аз ще отида по-рано, за да купя билети и ще те чакам при входа- Ейдън отваря балконската врата и замижава на сутрешното слънце. Успявам да го хвана преди да е прескочил.

- Благодаря ти- улавям ръката му.

- За какво?

- Защото се оказа, не такъв, какъвто те мислех.