Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 34

Аштън

Малко особено се чувствам в дома на Ейдън и се опитвам да съм тиха тази сутрин. След душа, който взех набързо, слушам за какво си говорят момчетата в кухнята, преди да се отбия при Ава и да я помоля да ме вземе след часовете. Те обсъждат баща ми и съм развеселена да чуя Ейдън да заявява, че не му пука и държи да остана колкото поискам. Може би все пак съм важна за него. После получавам СМС, който прекъсва подслушването на разговора им. Той е от Ози, който ми припомня, че е необходимо да се видим в кафето по-късно през деня.

Връщам се в стаята и след минута, Ейдън идва с топло кафе. Благодаря му и си напомням , че трябва се средоточа върху учението и лекциите, но е толкова трудно да не целувам непрекъснато това красиво момче.

****

След като пристигаме в Колежа- сякаш по поръчка ни очаква Фокс и гледам да се махна оттам, макар да се засичам и с полската върлина Бланка, която ми се усмихва лицемерно ехидно. Насочвам се към библиотеката на учебното заведение, от където да взема учебник.

На една от широките маси съзирам Тимъти Фрийман, седнал пред компютър. По лицето му, разбирам, че не може да открие това, което търси. Виждам се с библиотекарката, която ми дава помагалото по маркетинг и обръщайки се- бившето ми гадже е с още по- обезсърчаващ вид. Приближавам го.

- Може би първо трябва да кликнеш тук- показвам му и той движи мишката- А след това и на този изкачащ прозорец.

Той кимва и вече е доволен. Поглежда ме сякаш съм фокусник, който му е показал невероятен трик.

- Благодаря ти, Аш...Аз..

- Спри до тук. Това е единствено проява на учтивост. Нищо повече- обръщам се да се отдалеча, но Тимъти се изправя.

- Чакай...Моля те само да ми простиш. За всичко. Правил съм много глупости в живота си, но една от най-големите ми грешки е, че те загубих завинаги. Можехме да измислим нещо относно детето, но се държах като кретен. Вече ме бяха приели в Харвард и се изплаших. Не предполагах, че ще ти навредя.

- Всичко е в миналото- иронично се усмихвам- Сега и ти и аз имаме различни животи.

- Разбрах. Гаджето ти ми го изясни по категоричен начин- ироничен е от своя страна- Съжалявам, Аштън. Какво да направя за теб?

- Нищо. Бъди добър студент. Сигурна съм, че ще имаш добра кариера и бъдеще. Всичко хубаво- прехвърлям раницата на рамото си и се отправям към залата за лекции.