Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 47

Ейдън

Повдигам глава и виждам усмивката на Уинона.

- Най- после дойде на себе си- казва момичето и поклаща глава- Цяла нощ се наливаше с уиски.

Премигвам с очи и в главата ми се бият чукове. Но физическата болка е нищо с това, което става в сърцето ми. То бавно, но сигурно се разкъсва на частици.

- Бих искала да видя това момиче, което е довело най- накрая големия плейбой Ейдън Палмър до това състояние- Уинона поставя пред мен чаша с някаква мътна течност- Изпий го, ще ти стане по-леко.

Поднасям чашата към устните си и изпълнявам нареждането на братовчедката на Ава. Отвратителния вкус изпълва устата ми, но пресушавам чашата.

- Колко е  часа?- изхриптявам, докато се трия с опакото на ръката.

- 12 на обяд.

Слизам бавно от бар стола и се отправям към изхода от заведението, където съм дошъл без да помня как. Искам само да се добера до Колежа и да изчакам да свършат лекциите на Аштън. Ще бъда на паркинга. От няколко дни успешно се крие от мен и не мога да я засека в учебното заведение. Не виждам и Ягуара на нейното приятелче.

Изследвам всички кабинети, където би могло тя да има учебни занятия, но я няма никъде. Фотолабораторията й, също е заключена. С някаква надежда отново слизам пред входа и се въртя на автостоянката, необръщайки внимание на любопитните погледи на останалите колежани. Сигурно изглеждам ужасно, след като не съм спал почти от няколко нощи, а предишната вечер прекарах в компанията на Jack Daniel's.  Въобще не ми пука. Искам само да видя момичето си и да му падна на колене за да ми даде още един шанс.

В момента, в който накрая разбирам, че усилията ми са били напразни- към мен се приближава Джей.

- Господи, Ейдън, приличаш на някакъв клошар.

Не реагирам на неговия коментар и вървя към колата си, но той ме настига и слага ръката си на вратата.

- Къде отиваш отново?...Пиян си- приятелят ми гледа притеснено.

- Ще я потърся у тях- пъхам ключа в ключалката.

- Минаха само няколко дни, дай й време, човече.

- Мина достатъчно време. Трябва да я видя. Не мога без нея, Джей- не го ли разбирате?

Той въздъхва и се отдръпва за да се кача и да потегля.

След двадесет минути съм в района на Mill West. Надявам се днес вече Аштън да ме изслуша. Ако не иска ще застана пред прозореца й и така ще нощувам. Трябва да ми позволи да я обичам отново. Нуждая се от това.

Златист Ягуар е паркиран на алеята пред дома й.

- Ооо, здрасти, невернико- самодоволно се подсмихва русия гей и да се благодари, че е приятел на Аштън иначе кръвта от счупения му нос, щеше да обагри розовата му риза.

- Къде е Аштън?- необръщам внимание и натискам звънеца, а после и бравата на входната врата.

- Няма я - отговаря- Няма никой в къщата.

Обръщам се към него и го поглеждам в очите.

- Ти знаеш къде е. Кажи ми, Ози?- опитвам с добро.

- Мислиш ли, че ще ти споделя?- все още е самодоволен и това ми действа като червен плащ пред очите на бик. Хващам го за яката и почти го повдигам.

- Отговаряй, шибан гей!

Ози обаче ме гледа без капчица страх.

- Колко си жалък, Палмър. Изгуби разкошно момиче. Ако не бях "шибан гей", тя никога нямаше да бъде твоя.

Внимателно го пускам на земята.

- Моля те, Ози. Аз...аз не мога да дишам без Аштън- знам, че съм за окайване, но ми е нужна помощта му. Той оправя ризата си.

- Сигурен съм, че е далече. Ти я унищожи- сядам на горното стъпало на верандата и навеждам главата си- Не можеш да си представиш какво е удоволствието да те гледам как се мъчиш...Е, струваше ли си заради твоята кола?- потупва ме по рамото. После внезапно казва- Може би е излишно вече да го крия, но знай- ти не изгуби само Аштън, а и друго, много ценно. Дано е момиче, за да не прави такива неща като теб.

Ози се спуска бързо към колата си и към разбъркания ми ум идва осъзнаване от думите му.

- Чакай...какво?- настигам го- Какво искаш да ми кажеш?

- Аштън е бременна, глупако.

Не може да бъде. Тя каза, че не може да зачене след аборта от Фрийман. Крача към Камарото, опитвайки се да се  справя с надигащата паника...Господи! Детенце- част от мен и от любимата жена. Как можах да я изгубя? Сега да съм с тях и да бъда най-щастливия мъж на земята. Къде са, мамка му?

Обърканите ми мисли и адреналина произвеждат в мен такъв заслепяващ гняв, че паля проклетата кола, заради която пропадна живота ми и натискайки педала до край - подкарвам към близкия електрически стълб с все сила. Той се пречупва и пада върху капака.

Болката, която пронизва тялото е силна, но усещам и кръв, която се стича по лицето.

- Ейдън...Какво, направи, глупако?... Господи...Не, не затваряй очи!...Не!...чувам някак отдалече гласът на Ози- Дишай! Дишай! 911-имаме нужда от помощ,  катастрофа в северен Mill West....Побързайте!...Ейдън, Ейдън, мамка му...отвори си очите.

Но нямам такава сила и ги затварям бавно в тъмнината.

Край ❤

Целувки.