Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 26

Аштън

За моя беда- Фокс не ме послуша и вместо в лятната вила на семейството- кара заспалия ми брат право към къщи. Няколко пъти му правя светлинни сигнали с фаровете, но не обръща внимание. Все пак ми помага да го поставим на дивана в гостната и да съблечем якето му. В това време излиза татко от кабинета си и вижда ситуацията. Така вместо прегръдка за това, че не сме се виждали от доста време- ме гледа укорително с присвити очи.

- Благодаря ти, Остин. Сега моля те да ни оставиш сами.

- Разбира се, сър. Лека нощ, Аштън- той ме целува по главата и си тръгва. Май, че е измислил този театър предварително. Браво.

- Е, Аштън, как ще обясниш това?

- Защо не попиташ жена си? - взимам едно одеяло от килерчето под стълбите и завивам брат си.

- Какво общо има тук, Миранда? Тя вече е заспала. Бях те помолил да бъдеш внимателна и разумна. Но виждам, че не може да ти се разчита. Какво е това момче, което се върти около теб? Гилбърт ми каза, че го е проучил и се е занимавал със съмнителни дейности.

Ах, този идиот Гилбърт Дженкинс и неговата професионална изкривеност да проучва всеки. Чудя се какво да отговоря на баща ми и знам, че няма да му хареса. Моля се поне да не се сети за трите хиляди долара, които изтеглих от сметката му заради мафиотския бос Енрике Кабрера.

- Аштън- продължава татко- Нали знаеш, че съм изключително предпазлив към твоите ухажори.

- Тате, това с Фрийман...

- Да, именно-  знаем как завършиха нещата заради този Фрийман...Извинявай, че ти припомням ужаса, който преживя, но може би е здравословно да се сетиш. Обещай ми, че ще бъдеш много внимателна. Няма да мога да преживея това отново. Ти си моето малко момиченце и те обичам до полуда- татко се приближава и потъвам в топлата му прегръдка.

- В тази къща ще има ли някога тишина?- не сме забелязали кога Миранда е слязла по стълбите и явно е чула нашия разговор.

- Лека нощ...На всички- целувам татко и тръгвам към стаята, като дори не удостоявам с поглед мащехата си.

- И на тебе сладки сънища, миличка- долна лицемерка.

След като затварям вратата зад гърба, ми става по-леко. Без да се събличам- лягам на леглото и се унасям в сън. Прегръщам възглавницата, представяйки си , че това е Ейдън. Поне така ми се иска.