Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 43

Ейдън

На сутринта се измъквам тихо през прозореца от стаята на Аштън с приповдигнато настроение след нощта, в която заспа на гърдите ми. Жалко, че сега не е до мен докато карам към Колежа и не изпълва колата с портокалов апромат. Но я разбирам- днес нейния приятел- приятел прави модно шоу, което е изпит за известен моден институт, а моята красавица е лице на колекцията му. Благодарен съм й, че не настоя за моето присъствие, защото не мога да си се представя седнал като глупак да си въртя главата след анорексични девойки, странно облечени. Най- хубавото сега е и без страх мога да кажа за Аштън, че тя е  окончателно моето момиче, моята красива любима. Направо камък ми падна от сърцето когато Фокс се отказа от тази сделка.

Телефона ми прозвънява по пътя и виждам лицето на баща ми. Явно иска да разбере как е протекъл разговорът ми с Остин Фокс. Смутения му глас обаче ме кара да намаля скоростта.

- Сине, не се вълнувай, но майка ти попадна в катастрофа.

- Какво?...Как е тя? Как е станало?- засилвам по магистралата.

- Сега я преглежда доктор О'Конъл- уж ме успокоява, но гласът му трепери.

- Идвам- използвам цялостния потенциал на спортната ми кола и отпрашвам към родния Санди. След половин час вече съм пред градската болница.

- По дяволите, много бързо пристигна- по-спокойния тон на баща ми показва, че нещата с мама са добре. Облекчено въздъхвам и взимам кафето, което държи в ръката му за да отпия.

- Оказа се, че не е много пострадала. Въздушните възглавници сработиха.

- Слава Богу- отпивам от горчиляка, който пие баща ми- Но тя е перфектен шофьор, как е станало?-  не чувам отговора на баща ми, защото очите ми съзират как от края на коридора се задава бившата ми приятелка- Клер- Какво прави тя тук, по дяволите?- виждам, че над лявата й вежда има пластир, а едната ръка е бинтована.

- Ейдън- тя се приближава и виновно поглежда- Господин Палмър, простете- случи се толкова бързо. Колин шофираше през цялата нощ и е заспал за няколко секунди.

Обърканите обяснения направо ме поставят в ступор. Какво? Шибаното й гадже без малко да убие майка ми?

Ставам рязко от металната пейка, а татко ме последва, като ме хваща предупредително за лакътя.