Culpa mia/Моя вина

Part 2

-Къщата не е толкова висока, колкото другите в урбанизацията и затова имаме най-добрата гледка към плажа - коментира той с широка усмивка. Обърнах се към нея и я погледнах, сякаш не я познах. Не разбра ли какво има около нас? Не беше ли наясно, че е твърде голямо за нас?

Нямах време да задам въпросите на глас, защото най-накрая стигнахме до къщата. Само две думи ми дойдоха на ум:

-Моята майка!

Къщата беше цялата бяла с високи покриви в пясъчен цвят. Имаше поне три етажа, но беше трудно да бъдем сигурни, тъй като имаше толкова много тераси, прозорци, толкова много от всичко... Пред нас стоеше внушителна веранда, чиито светлини, тъй като вече беше минало седем часа. вечерта, бяха на, което придаваше на сградата приказен вид. Слънцето скоро щеше да залезе и небето вече беше обагрено в много цветове, които контрастираха с безупречно бялото на мястото.

Майка ми загаси двигателя, след като заобиколихме фонтана и паркирахме пред стълбите, които щяха да ни отведат до входната врата. Първото впечатление, което имах, когато слязох, беше, че съм пристигнала в най-луксозния хотел в цяла Калифорния. Само че не беше хотел беше къща... уж дом... Или поне така искаше майка ми да повярвам.

Веднага щом излязох от колата, Уилям Лейстър се появи на вратата. Зад него имаше трима мъже, облечени като пингвини.

Новият съпруг на майка ми не беше облечен така, както го бях виждала през няколкото пъти, когато благоволих да бъда в една стая с него. Вместо костюм или скъпи дизайнерски жилетки, той бе с бели бермуди и светло синьо поло. Краката му бяха обути в плажни джапанки, а тъмната му коса беше разрошена, вместо пригладена назад. Трябваше да призная, че можех да разбера какво бе видяла майка ми в него беше много привлекателен. Беше висок, много по-висок от майка ми и се поддържаше много добре. Лицето му беше хармонично, въпреки че, разбира се, имаше признаци на възраст - имаше доста бръчки по изражението, а също и по челото и черната му коса вече показваше малко сива кожа, която му придаваше интересен и зрял вид.

Майка ми се затича към него като ученичка, за да го прегърне. Не бързах, излязох от колата и отидох до багажника да си взема нещата.

Ръце в ръкавици се появиха от нищото и аз рязко се дръпнах назад.

-Ще взема нещата ви, госпожице.- ми каза един от мъжете, облечени като пингвини.