Culpa mia/Моя вина

Part 7

Nick
Изражението на лицето й, когато видя, че чашата й е празна, надделя над всяка следа от гняв или раздразнение, които бе сдържала, откакто бяхме седнали на тази маса.

Това момиче беше много непредвидимо. Бях изненадан колко лесно изпуска нервите си и също така ми хареса да знам какъв ефект мога да имам върху нея с няколко прости думи.

Бузите й, осеяни с малки лунички, порозовяха, когато осъзна, че е направила глупост. Очите й се преместиха от празната чаша към мен, после погледнаха на двете страни, сякаш за да се увери, че никой не е забелязал колко глупава е била.

Като оставим настрана комичната ситуация, не можех да ѝ позволя да се държи така с мен. Ами ако чашата беше пълна? Нямаше да позволя на седемнайсетгодишно момиче дори да си помисли да хвърли чаша с вода в лицето ми... Това глупаво момиче щеше да разбере с кой по-голям брат е имала късмета да живее . Само тя щеше да разбере в какви проблеми щеше да се забърка, ако се опиташе да ме изиграе отново.

Наведох се през масата с най-хубавата си усмивка. Очите й се разшириха и ме погледнаха предпазливо и аз се насладих да видя някакъв страх, скрит между тези дълги мигли.

— Не го прави отново — предупредих я спокойно.

Тя ме погледна за момент и след това небрежно се обърна към майка си.

Вечерта продължи без повече инциденти, Ноа никога повече не ми проговори, дори не ме погледна, което ме дразнеше и радваше едновременно. Докато тя отговаряше на въпросите на баща ми и говореше без особен ентусиазъм с майка си, аз се възползвах от възможността да я наблюдавам.

Тя беше просто момиче, въпреки че усещах, че ще ми създаде повече от едно неудобство. Бях много забавен от физиономиите, които правеше, докато опитваше сервираната на масата морска храна. Тя едва хапна повече от хапка от това, което ни бяха донесли, и това ме накара да си помисля колко слаба изглеждаше в тази черна рокля. Бях зашеметен, когато я видях да излиза от стаята си и мислите ми бяха преминали през дългите й крака, тясната й талия и гърдите й. Тя се справяше доста добре, като се има предвид, че не беше оперирана като повечето момичета от Калифорния.

Трябваше да призная, че тя беше по-красива, отколкото първоначално си помислих и именно този факт и неприятните мисли помрачиха настроението ми. Не можех да се разсейвам с нещо подобно, особено ако щяхме да живеем под един покрив.