Culpa mia/Моя вина

Part 51

Останалата част от деня прекарах в стаята си в четене и писане на един от разказите, които бях започнала преди време. Наистина обичах да пиша, както и да чета, и една от мечтите ми беше да стана велик писател в бъдеще. Понякога си представях, че ставам всеобщо признат писател и продавам хиляди копия по целия свят, трябва да пътувам, за да рекламирам книгите си и да създавам истории, които хората винаги ще помнят.

Майка ми никога не е давала нищо в живота си, защото беше забременяла с мен на шестнадесет. Баща ми по това време беше само на деветнадесет години и нямаше никакво академично бъдеще, а само възможността да се състезава в Наскар. Майка ми винаги ми напомняше колко трудно е било да ме възпитава като дете и поради тази причина искаше да ми даде всичко, което е искала на моята възраст. Университетът, доброто училище... винаги са били нейни мечти и сега тя най-накрая ги постига. Поради тази причина тя винаги се е опитвала да получава най-добрите оценки, състезавала се е с волейболния отбор и е чела и писала от дете. Част от мен винаги би искала да я накара да се гордее.

Докато се лутах с ума си, гледайки през големия прозорец на стаята ми, някой почука на вратата ми, за да влезе секунда по-късно. Майка ми се появи с чанта с емблемата на Света Мария и знаех, че това, което има вътре, ще съсипе остатъка от деня.

-Униформата ти пристигна, пробвай я и след това слез, за да може Прет да уреди всичко вместо теб. - посочи тя, оставяйки чантата на леглото. - Между другото, след малко ще изнесем тортата, за да поздравим Ник, те не са свикнали да духат свещи или нещо, което ти и аз правим на нашите рождени дни, но е крайно време някой да промени този ужасен навик. - каза тя с усмивка на лицето.

-Мамо, не мисля, че ще се отрази много на Ник. - коментирах, опитвайки се да си го представя седи на масата и си пожелава нещо.

-Глупости. - изтърси тя и затвори вратата, преди да излезе.

Станах и извадих униформата от чантата. Беше толкова ужасно, колкото си го представяше. Полата беше зелена и шотландска, от тези, които се закопчават с някаква щипка от едната страна на талията и плисирани отзад. Беше толкова дълга, че стигаше под коленете ми. Ризата беше бяла и доста широка, а след това, за мой ужас, имаше зелена и червена вратовръзка, която да пасва на сивия, червения и зеления пуловер. Чорапите също бяха зелени и стигаха до коленете. Поглеждайки се в огледалото, нямаше как да не направя най-неприятната физиономия в историята. Облякох само полата и ризата си, единственото нещо, което можеше да се поправи, и излязох от стаята, за да намеря Прет.