Culpa mia/Моя вина

Part 19

-Искаш ли да ти я представя? - отговори ми Никълъс. Веднага пуснах ръката му, очите ми се разшириха невярващо.

- Познаваш ли я?- попитах го, неспособна да повярвам.

-Да. - съгласи се той, сякаш нищо не се е случило. - Адвокатските кантори на баща ми се занимават с много дела на холивудски знаменитости от дете съм срещал повече звезди от всеки, който живее в Лос Анджелис. Знаменитостите обичат адвокатите, които рядко ги спасяват от затвора.

Грабнах чаша шампанско от сервитьора, който мина покрай нас с подновена нервност в дъното на корема ми.

-А твоята приятелка?- попитах, за да се разсея. - Не си я оставил сама след тази публична проява на любов, нали?

Той се намръщи, очите му блестяха от гняв.

-Искаш ли да ти я представя или не?- попита ме едновременно ядосано и грубо.

-Дори не е нужно да питаш, разбира се, че искам, аз съм фен на Йохана откакто се помня, тя е написала най-добрите книги в историята. - казах му, развеселена от отношението му. - Какъв начин да направиш услуга на някого!

-Ела и не започвай да крещиш като обладана, моля те.

Погледнах го злобно, докато вървяхме към нея. О, Боже... Лицето на Йохана се разля в широка усмивка, когато Ник се приближи да я поздрави.

-Ник, изглеждаш страхотно!- Тя възкликна и го прегърна. Ако вече полудях, сега падах по задника си.

-Благодаря ви, вие сте невероятни, както винаги. Виждала ли си баща ми вече?-попита той, докато аз анализирах всяко негово движение и го записвах в паметта си. Какво бих дала, за да имам фотоапарат по това време.

-Да, и аз го поздрави. - отговори тя, смеейки се. - Имаме нужда от повече адвокати като него...

След този кратък разговор Никълъс се обърна към мен.

-Йохана, представям ти най-големия ти фен моята доведена сестра Ноа, въпреки че можеш да я наричаш Луничка. - каза той, смеейки ми се, но не ме интересуваше.

Тя ми се усмихна нетърпеливо и аз изтърсих първото нещо, което ми дойде наум.

-Ти си невероятна, обичам книгите ти.- заявих с треперещ глас. Страхотно, толкова много години мислено репетирах фрази, които да ѝ кажа и сега всичко, за което се сещах, беше типичната стандартна фен фраза.