Culpa mia/Моя вина

Part 36

На следващата сутрин познат глас ме събуди, като ме потупа отстрани.

-Хайде ставай, минава дванадесет. - гласът на майка ми каза до мен, отворих очи все още полусънна и я гледах седнала на леглото ми и изглежда сияеща. - Липсвах ли ти?- ме попита тя с голяма усмивка, аз й отвърнах на усмивка и се наведох да я прегърна. Тя най-накрая се беше върнала... Разбира се, че ми липсваше, ти беше тази, която донесе нормалност в живота ми.

-Какво ще кажеш за Ню Йорк? - беше ми интересно, протягам и търкам очите си.

-Невероятно! Това е най-доброто място за пазаруване. - отговори тя ентусиазирано. - Донесох ти много подаръци.

Погледнах я, повдигайки вежди, когато скочих от леглото и отидох направо в банята.

- Страхотно, мамо! Сякаш вече нямах достатъчно чисто нови дрехи. - упрекнах я аз, въртейки очи.

Докато си миех лицето и зъбите, тя седна на тоалетната чиния и започна да ми разказва за прекрасните места, които е посетила.

-Радвам се, че сте си прекарали толкова добре. - признах си, докато влизах в гардероба и минавах покрай различните закачалки, без да знам какво да облека. Когато нямах толкова много дрехи беше много по-лесно и затова все прибягвах до куфара си, който все още беше полуотворен на пода. Част от мен отказа да го отмени, защото това би означавало, че всичко това е истинско, че това е мястото, където ще остана и че няма да има връщане назад.

-Днес имаме планове, Ноа, затова дойдох да те събудя. - обяви тя и когато чух тона на гласа й, разбрах, че това, което щеше да ми каже, няма да е смешно.

-Какви планове? - попитах я с ръка на бедрото. Майка ми мина покрай мен и започна да рови из шкафа, минавайки роклите и внимателно разглеждаше дрехите.

-Имаме интервю в колежа Сейнт Мари. - обяви тя и се обърна да ме погледне.

-Интервю къде? - попитах объркано.

-Твоето ново училище, Ноа. Казах ти, че е едно от най-добрите в страната, не всеки влиза и благодарение на контактите на Уил и на факта, че Ник е бивш ученик, те искат да се срещнат с теб. - обясни тя търпеливо. - Това е чиста формалност, нищо повече, но ще ти хареса да видиш училището, впечатляващо е...

Имах чувството, че искам да повърна.

-Майната му, мамо! Не можа ли да ме вкараш в някоя обикновена гимназия? - избухнах, дърпайки закачалките от едната страна на другата. Изведнъж бях напълно нервна. - Не искам да ходя в шикозно училище, казах ти, освен това, интервю, за какво? Това не е работа, за бога...