Culpa mia/Моя вина

Part 74

Nick
Когато проверихме, че колата все още има активен чип за проследяване, беше само въпрос на време да разберем къде е Ноа. Страхувах се, че може да греша, тъй като имаше много голяма вероятност Рони да не е откарал колата до мястото, където държаха Ноа, но не позволих това да ме спре. Знаех, че Рони е карал колата ми навсякъде през последните няколко седмици, така че също имаше много голям шанс да съм прав и Ноа да е в долнопробния нощен клуб, който се появи на GPS-а.

Баща ми говореше с полицаите, които планираха как да процедират по-нататък. Офисът на баща ми гъмжеше от хора и група полицаи заедно със Стив анализираха плановете за нощния клуб. Според плановете Ноа най-вероятно е държана в мазето от западната страна на сградата. Ако ги притиснем в ъгъла, оставяйки предните врати без изход, за баща ѝ копеле ще има само един начин да се измъкне и това е през противопожарната врата отзад. Там щяха да го чакат с всичките патрули, нямаше как да избяга, ако реши да си тръгне и няма да го оставят да избяга... Ако наистина бяха там, този кучи син щеше да свърши в затвора много по-рано от това, в което вярвах.

-Възможно е да реши да не излиза, да остане затворен вътре. - посочи полицай, сочейки стаята, в която със сигурност е Ноа в този момент.

-Тогава ти разбий шибаната врата, по дяволите! - той искаше да тръгне да го търси незабавно, те можеха да направят всичко с него, а ние все още бяхме там, чатейки, докато Ноа можеше да бъде наранен или нещо много по-лошо.

- Г-н Лейстър, оставете ни да работим - авторитетно ме спря полицаят.

Мразех как ми говореха и как взимаха решения за живота на Ноа, но не можех да направя нищо.

Полицаят, който беше до мен, ме задържа силно за ръката.

-Остани тук. - каза той властно.

Направих както ми беше поръчано докато гледах, взирайки се във вратата, откъдето Ноа щеше да излезе, здрава или ранена, все още не знам.

Не им отне много време. Десет минути по-късно и с всички полицаи в напрежение, вратата се отвори и Ноа и баща ѝ се появиха, примигвайки изненадан от дисплея, че чаках отвън.

Ноа кървеше... Тя беше наранена. Усетих как ме държат отзад, дори не знаех, че се опитвам да изтичам да я търся.

-НОА! - изкрещях с всички сили.

Нейните насълзени, ужасени очи долетяха до моите, баща ѝ я държеше с една от ръцете си, докато с другата държеше револвер, който беше насочен директно към главата ѝ.