Culpa mia/Моя вина

Part 12

Спрях колата на мястото си и излязох, опитвайки се да не вдигам шум. Внимателно свалих колана й и я взех. Тя изгаряше и аз се тревожех, че температурата ѝ ще се вдигне достатъчно, за да трябва наистина да се разтревожа.

-Къде сме? - попита тя толкова тихо, че едва я чух.

-Вкъщи. - отговорих аз, за ​​да я успокоя, като в същото време направих маневра, за да отворя вратата с нея на ръце.

Вътре беше тъмно, с изключение на светлината, хвърляна от малка лампа, която беше запалена на една от малките маси в стаята. Откакто Рафаела се премести в къщата, винаги имаше навика да оставя една от тези две лампи включена през нощта.

Тръгнах към стълбите с Ноа на ръце и въздъхнах с облекчение, когато стигнах до стаята ѝ. Вътре беше напълно тъмно. Ръцете й се стегнаха около врата ми, държейки ме по-здраво.

Бях изненадан, че тя все още е в съзнание и бързо се приближих до леглото й, за да я оставя и да я настаня по-удобно.

-Не...- каза тя с уплашен глас.

-Успокой се. - казах ѝ на свой ред удивен от силата, с която ме държеше.

-Не ме оставяй сама... Страхувам се. - ме помоли тя и долавях паника в гласа й. Молбата ѝ ме изненада, тъй като бях сигурен, че причината за страха ѝ съм аз. Ето защо нямаше смисъл да иска да остане с мен.

-Ноа, ти си в стаята си...- коментирах, седнал на леглото й с нея в скута ми.

Това беше толкова странно... Тогава тя отвори очи и ме погледна ужасено.

-Светлината...- ми каза тя с плътен глас като, ако ѝ струваше самият живот да изрече тези думи. Погледнах я странно... не светеше. - Включи го. - почти ме помоли тя.

Гледах я няколко секунди и видях, че не е уплашена, защото аз бях с нея в нейната стая, нито заради дрогата, нито защото тя едва се движеше... Плашеше се от тъмното.

-Страх ли те е от тъмното? - попитах в същото време, като се облегнах с нея все още върху мен и светнах нощната й лампа.

Тялото ѝ моментално се отпусна.

Намръщих се, чудейки се защо това момиче изглежда толкова сложно. Станах и я сложих на възглавниците.

Наблюдавах я няколко минути, за да се уверя, че диша нормално. Бях и бях благодарна, че Ноа беше силно момиче.