Culpa mia/Моя вина

Part 72

Nick
Бях отчаян. Не можех да издържа на цялото това напрежение нито минута повече. Страхът, който изгаряше в мен, беше толкова силен, че исках да сложа ръка в гърдите си и да изтръгна сърцето си, за да спре да боли. Трябваше да има нещо, което можехме да направим, не можехме да позволим на този кучи син да задържи парите и да рискуваме да не върне Ноа, имаше нещо, което пропусках, важен детайл и не знаех какво може да е то. Започваше да се разсъмва и не знаех дали ще мога да издържа толкова дълго, без да изляза сам да я търся из целия град. Къщата ми беше пълна с хора и никой не изглеждаше някои казаха, че баща ми трябва да отиде сам, за да достави парите, докато полицията иска да го следи отблизо, за да може да контролира ситуацията. Но какво ще стане, ако баща ѝ копеле разбере какво се случва и реши да направи нещо на Ноа?

Станах от стола в кабинета на баща ми и се качих горе. Имах нужда да бъда близо до нещо, което Ноа беше докоснала, да докосна дрехите ѝ, да бъда в стаята ѝ. Толкова се страхувах за нея, че бих дал живота си в този момент, само за да знам дали е добре.

Когато влязох видях, че майка ѝ е там.

Очите ѝ бяха подпухнали от плач и тя прегръщаше един от суичърите, които бях виждал Ноа да облича милиони пъти. Тя беше от Доджърс и дори не знаех защо, по дяволите, го има, след като дори не беше от тук, но това беше Ноа, рядка и съвършена и аз я обичам, по дяволите. Ако нещо ѝ се случи, не знаем как ще продължа да живея.

Рафаела вдигна поглед и ме фиксира.Тя стоеше до прозореца, който гледаше навън и когато ме видя, очите ѝ сякаш светнаха за миг.

-Знам какво криеш от мен. - каза тя с неутрален тон, без никаква емоция, спрях за момент, без да знам какво да отговоря. - Не знам какви са чувствата ти към нея, Никълс, но Ноа е моят живот, тя е страдала много, тя не заслужава това. - каза тя, слагайки ръка на устата си, за да прикрие риданията си. Усетих възел в стомаха си. - Минаха години, откакто я видях толкова щастлива, както през последните няколко дни, а сега... Знам само, че ти имаш пръст в тази промяна и ти благодаря.

Със сведена глава, без да знам какво да кажа, седнах в подножието на леглото, докато сложих ръце на главата си в отчаяние. Тя не можеше да слуша тези думи, не можеше, всичко беше по моя вина, че я заведох на онези състезания, по моя вина беше, че срещна Рони, но това, което все още не можех да разбера, беше как баща ѝ и онзи кучи син, който заговорничеше, завърши да отвлече любовта на живота ми.

-От малка Ноа беше много зряло момиче, тя преживя преживявания, които никой никога не трябваше да изпитва, и винаги беше склонна да се доверява на хората. С теб тя изглежда като друг човек...

Усетих как емоциите започнаха да ме завладяват. Страхът, тъгата, отчаянието... никога не се бях чувствал толкова зле през целия си живот. Усетих как очите ми се насълзяват и не можех да не оставя сълзите да се търкалят по бузите ми.

След това Рафаела ми помогна да стана и ме обви с ръце. Тя ме прегърна много силно и там успях да видя какво е прегръдка от майка. Рафаела може да е правила грешки в миналото, но тя обожаваше дъщеря си и никога нямаше да я изостави. За първи път в живота си почувствах, че най-накрая мога да имам семейство.

Тя ме пусна, все още вкопчена в суичъра на Ноа, и направи крачка назад.

Потърсих я и ѝ обещах.

-Кълна се, че няма да допусна нещо да ѝ се случи... Ще я намеря. - казах аз възможно най-спокойно, на което успях да се покажа.

Тя ме погледна и кимна, когато излязох от стаята и влязох в своята.

Къде си, Ноа?

Започнах да крача из стаята, без да мога да спра да мисля. Чак когато видях миниатюрната кола, която Ноа ми подари за рождения ми ден, това ме удари. Взех я в едната си ръка, гледайки бележката. Съжалявам за колата, наистина някой ден ще си купиш нова. Поздравления Ноа.

Купи ми нова... Технически тази кола все още беше моя, документите бяха на мое име и всичко останало...

Когато го разбрах, останах неподвижен за секунда, без да мога да повярвам, след това се обърнах на пети и изтичах надолу към кабинета на баща ми. Той седеше на стола си и говореше с ченгетата и нашия човек по сигурността, Стив.

Когато го видях, не можех да не почувствам тръпка в гърдите си, когато осъзнах, че ако бях прав, ще можем да разберем къде е Ноа.

-Татко. - казах аз, влизайки в стаята. И двамата със Стив се обърнаха към мен. Изглеждаха уморени, след като бяха будни цяла нощ, но умовете им бяха нащрек и напрегнати за всичко, което можеше да се случи.

-Какво се случи? - попита баща ми.

-Мисля, че знам как можем да разберем къде е, татко. - отвърнах молейки се да не сбъркам.

Двамата ме погледнаха внимателно.

-Преди около месец и половина загубих колата си на облог, черното Ферари, което купих преди две години. - обясних и баща ми ме погледна намръщено.

-Искаш да се тревожа за теб сега, Никълъс? - отвърна той ядосано.

Игнорирах го.

-Рони взе колата. - продължих, гледайки към Стив. - Ферарито има чип за проследяване, който поставих в ключалката, когато го купих... ако стигнем до колата...

Настъпи тишина за няколко мига.

-Стигаме до Ноа. - завърши изречението Стив секунда по-късно.