Забелязах, че чантата ми беше хвърлена безразборно на леглото ми. Взех мобилния си телефон отвътре и го включих в зарядното, докато нервно го включвах. По дяволите, Дан щеше да ме убие, обещах да му се обадя през нощта, щеше да се катери по стените. По дяволите Никълъс Лейстър! Всичко беше по негова вина!
Когато влязох в чата, разбрах, че нямам никакви съобщения, нито пропуснати обаждания. Това беше странно...
Навън беше прекрасен ден, най-добрият за плаж или плуване за първи път в този впечатляващ басейн. В малко по-добро настроение реших да се попека на спокойствие, да прочета някоя хубава книга и да се опитам да забравя какво се е случило или още по-лошо какво е могло да се случи. С тези мисли се запътих към внушителния си и прекалено показен гардероб. В едно чекмедже намерих тон бански костюми и не спрях, докато не намерих цял бански.
Погледнах голото си тяло в огледалото и внимателно наблюдавах тази част, за която се чувствах напълно не уверена. Избрах да не му придавам твърде голямо значение. Все пак си бях у дома.
Облечена в плажна рокля и лилава кърпа, излязох от стаята си, готова да посрещна първата си закуска в тази къща.
Беше ми много странно да ходя там, имах чувството, че когато бях малка ме оставяха да спя в къщата на приятелите ми, а вечер исках да отида до тоалетна и не отидох от страх да не срещна роднина.
Когато пристигнах, намерих майка си, увита в бяла копринена роба и чехли до Уил, в костюм, готова за работа.
-Добро утро, Ноа. - поздрави ме той, когато ме видя за първи път.- Спа ли добре?
По-добре от всякога като се има предвид, че бях в безсъзнание и имах адско главоболие.
-Това не беше най-добрата ми вечер. - отвърнах.
Майка ми дойде да ме целуне по бузата.
-Добре ли си прекарахте с Ник и приятелите му? – попита ме тя с надежда. О, мамо, колко грешиш... не знаеш кой е новият ти доведен син.
-Като говорим за Рим…- каза Уилям зад мен, когато стана от масата и Ник влезе.
-Какво става, семейство? - Той говореше сухо. Отиде до хладилника.
-Как прекарахте снощи? -попита майка ми гледайки го щастливо. - Как беше филма? - Той добави, като ме погледна. Филм?
ESTÁS LEYENDO
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
