Culpa mia/Моя вина

Part 14

Излязох в задния двор. Беше невероятно как морето изглеждаше оттам и как морският бриз те обгръща с миризмата и топлината си. Не можех да отрека, че наистина ми хареса да се наслаждавам на тези гледки и морето да е толкова близо сега, че щях да живея отсреща.

Приближих се до дървените шезлонги, които бяха до внушителния басейн. Това беше правоъгълно с водопад в ъгъла, което придаваше на Градината дива нотка, докато елегантният Джумо до скалата, която говори вляво от градината, имаше джакузи, стратегически разположено между няколко огромни камъни, за да се насладите на прекрасния пейзаж.

Решена да се насладя на това, съблякох роклята си, като предварително се уверих, че няма никой около мен, и се излегнах на един от шезлонгите с намерението да се пека, за да почерня след по-малко от седмица. Трябваше да се възползвам от няколкото седмици ваканция, които ми оставаха, тъй като след месец щях да започна занятия в моята нова и изключително скъпа гимназия за шикозни момичета. Взех телефона си и проверих дали имам пропуснати обаждания от моите приятели или, което е по-важно за мен, от гаджето ми Дан.

Нито един!

Усетих леко убождане в гърдите си, но не си дадох шанс да се претоваря. Ще ми се обади, бях сигурна... Когато му казах, че трябва да си тръгвам, той се ядоса. Бяхме се срещали от девет месеца и той беше първото ми официално гадже. Обичах го, знаех, че го обичам, защото той никога не ме е съдил, защото винаги е бил до мен, когато имах нужда от него... и освен това беше там. Когато започнахме да излизаме, бях извънредно щастлива. Бях най-щастливата тийнейджърка на планетата... а сега трябваше да отида в друга страна.

Отворих чата и му оставих съобщение:

Вече съм тук и ми липсваш, иска ми се да съм с теб, обади ми се, когато го прочетеш.

Погледнах съобщението и забелязах, че не е свързано с чата от половин час. С въздишка оставих телефона си на шезлонга и отидох до басейна. Водата беше с идеалната температура, така че се протегнах, вдигнах ръце и скочих с главата напред. Беше освобождаващо, освежаващо и забавно едновременно. Започнах да плувам, наслаждавайки се на възможността да освободя всичкия си стрес с упражнения. Около петнадесет минути по-късно излязох от водата и легнах на шезлонг, чакайки слънцето да влезе в сила. Вдигнах телефона, за да видя дали е отговорил и когато погледнах, Дан беше онлайн, но все още не ми беше изпратил съобщение, което ме накара да се намръщя.