Nick
Веднага щом стигнах до училище и не я видях, разбрах, че нещо не е наред. Не знам дали беше инстинкт или гласче в главата ми, което ме предупреждаваше, че нещо става, но изскочих от колата и се насочих право към оградите. Виждах, че около фитнеса имаше доста ученици. Прескочих оградите и отидох направо там. Много от присъстващите ококориха очи, когато ме видяха да идвам. Други се побутваха и ме сочеха. Тогава видях Джена и Лайън да се появяват от трибуните на пистите и да се насочат към залата.-Какво правиш тук? - попита ме приятелят ми, когато ме видя да отивам към тях.
-Виждали ли сте Ноа? - попитах ги, без дори да ги поздравя. Имах лошо предчувствие. Джена сви рамене.
-Оставих я вътре преди около петнадесет минути.
Обърнах ѝ гръб и се запътих натам с тях по петите ми.
Когато влязох, всички ме зяпнаха и усетих само писъците, които идваха от края на стаята. Те бяха сърцераздирателни. Чувствах гласа ѝ да крещи по този начин, изпитах такава паника, че загубих контрол над себе си.
-Къде е?! - извиках, следвайки гласа ѝ до вратата на килера зад нея, тя беше в него, бяха я заключили и тя крещеше и блъскаше по вратата, отчаяно искайки да излезе.
-ОСВОБОДЕТЕ МЕ ОТ ТУК!
Ръцете ми трепереха, но се опитах да запазя спокойствие. Опитах се да отворя вратата, но беше заключена. Станах по-ядосан, отколкото през целия си живот.
-Кой, по дяволите, има шибания ключ?!
Онези около мен се свиха от писъците ми, но аз можех да чуя само пронизителния глас на Ноа в този килер.
Каси се появи отстрани на стаята, изглеждайки напълно ужасена. Тя ми даде ключа и аз едва не ѝ откъснах ръката, когато го взех от ръцете ѝ.
- Просто беше...
-Млъкни! - извиках ѝ и веднага пъхнах ключа в ключалката и отворих вратата.
Зърнах я само за секунда, преди ръцете ѝ да ме обгърнат и тя зарови глава във врата ми, хлипайки накъсано и треперейки се от ужас.
Ноа плачеше… плачеше. Откакто я познавам, не я бях виждал да пролее нито една сълза, нито когато приятелят ѝ ѝ изневери, нито когато се скарахме на Бахамите, нито когато се ядоса на майка си, нито когато я оставих да стои на път... Никога не я бях виждал наистина да плаче и човекът, косега беше в ръцете ми, се разпадаше в сърцераздирателни сълзи.Онези около мен се свиха от писъците ми, но аз можех да чуя само пронизителния глас на Ной в този килер.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Culpa mia/Моя вина
RomantizmНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...