Part 58

547 23 5
                                    

Nick
Хванах я, преди тялото й да падне на земята. Ругаейки под носа си я настаних на пътническата седалка.

По дяволите, беше припаднала. Извиках на един от пазачите да ми донесе бутилка вода и докато той стигна, видях как Ноа бавно идва на себе си.

-Ноа... -извиках я галейки я по бузата и поднасяйки бутилката към устните й. - Пий Ноа...хайде.

Тя отвори очи и взе бутилката, която държах над устата ѝ.

-Какво стана? - попита тя, оглеждайки се. - Рони?

Въздъхнах с облекчение, когато видях, че тя идва в съзнание.

-Няма го. - отвърнах, облягайки се на облегалката за глава. - По дяволите, Ноа... ти ме изплаши до смърт.

Тя се обърна към мен, беше бледа като призрак.

-Добре съм... - каза тя, пиейки вода от бутилката и гледайки право напред.

-По дяволите, не си добре. - казах, повишавайки тон. - Лайън ми каза, че си паднала на боулинга и си ударила главата си и не искаш да отидеш в болницата.

-Не исках да влизам в болница, защото знам точно какво ще ми кажат. Просто трябва да си почина.

Гледах я, изпускайки нервите си. 

-Може да имаш съсирек.

-Не, нищо подобно.

Нямаше да я слушам. Пуснах колата на скорост и тръгнах към магистралата.

-Какво, по дяволите, правиш?

-Карам те в спешното отделение. Удар в главата и загуба на съзнание. Ако искаш да си играеш с живота си, зависи от теб, но аз няма да го позволя.

Ноа не каза нито дума. Когато стигнахме до болницата, тя слезе, без да ме изчака и влезе сама в спешното. За разлика от последния път, когато бях ходил там с нея, тя мълчеше, попълваше документите и чакаше да й се обадят.

-Не искам да влизаш с мен, чакай ме тук.

-Не се ебавай с мен, Ноа. Сериозен съм.

Притесняваше ме, че трябваше да стоя навън. Прецаках се с Ноа, но ме уби да знам, че тя може да бъде наранена и да не съм до нея, за да я накарам да се почувства по-добре. Рони нямаше да спре, докато не получи това, което искаше, и се страхувам, че нещата ще свършат по-лошо, отколкото бяха.

Мислех да се обадя на Стив, шефа на охраната на баща ми, и да обясня ситуацията, но това би било да издам твърде много. Баща ми щеше да разбере какво се е случило и се страхува, че като го разкрият, ще поискат да отидат в полицията. Ако Рони разбереше, че е решил да го преследва със закона, той щеше да бъде три пъти по-опасен, отколкото беше сега. Нещата между бандите се уреждаха на улицата, но нямах идея как да го направя, без да загубя Ноа в процеса. Беше ми трудно да не счупя лицето му точно там, но знаех, че ако го направя, Ноа никога нямаше да ми прости.

Culpa mia/Моя винаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora