Culpa mia/Моя вина

Part 40

Майка ми ни погледна с широка усмивка на устните си, след това се обърна към Уилям, който я гледаше, очите му блестяха от задоволство. -Харесахте ли подаръка ни?! – попита той, гледайки и двама ни алтернативно. Обърнах се объркано към Дан.

-Майка ти ми изпрати билета, за да ти направя изненада. - обясни той със свиване на рамене, въпреки че ми се стори, че виждам някаква вина в лицето му. Разбира се, сега разбрах. Майка ми мислеше, че ми прави най-добрия подарък, като доведе приятеля ми у дома, но не беше наясно с една малка подробност, вече не сме заедно.

-Ти беше толкова тъжна, Ноа... - каза майка ми, идвайки да ме прегърне бързо. - Знаех, че единственият, който може да те накара да се усмихнеш, е Дан, така че защо да не го поканим да прекара няколко дни с нас?

-О, мамо... как само го обърка. - помислих си аз.

Насилих се да се усмихна, което ми костваше живота, докато Уилям протегна ръка към Дан и я стисна силно. Майка ми също го прегърна, а след това се обърнаха да ни гледат един до друг, едва докоснати.

-Оставяме ти малко уединение, със сигурност очакваш с нетърпение да прекараш известно време сама. - каза майка ми развълнувано. - Подготвих стаята за гости за теб, Дан. Всичко, от което имаш нужда, не се тревожи да ме попиташ. Дан кимна учтиво и майка ми и Уил изчезна през входната врата.

Когато ги изгубихме от поглед, аз се обърнах срещу бившия си приятел в ярост.

-Не мога да повярвам, че имаше смелостта да дойдеш тук. - сопнах се аз, обърнах му гръб и започнах да събирам нещата, които бях извадила, за да измия колата. Тази задача трябваше да почака, сега той трябваше да свърши нещо много по-важно.

Това беше грешно... Дан не можеше да остане в къщата ми и аз не го исках там и не можех да му позволя да ме целуне отново по никакъв начин...

-Видях идеалната възможност да ти св извиня. - коментира той, правейки крачка към мен. Преди да ме докосне или целуне направих крачка назад.

- Не можеш да останеш, Дан. - той се намръщи и се приближи. - Знам, че още си ядосана и знам, че ще отнеме много време, докато успееш да ми простиш, но позволи ми да бъда с теб тези дни, Ноа... Каквото и да е, ще го разрешим заедно, моля те... ти си моя и аз съм твой... помниш ли? - това изречение ме удари като удар в сърцето.