-Божичко!- повторих отново, превърналата се в любима ми фраза. Очите ми продължаваха да се въртят из стаята беше огромна, на лявата стена имаше легло с балдахин с много бели възглавници, подхождащи на цветовете на стените, които бяха боядисани в приятно светлосиньо. Мебелите, включително бюро с гигантски компютър Mac, красив диван, скрин с огледало и огромна библиотека с всичките ми книги, бяха сини и бели. Тези цветове, заедно със сензационната гледка, която гледаха очите ми, бяха най-красивото нещо, което съм виждал през целия си живот.
Чувствах се претоварена. Всичко това за мен ли беше?
-Харесва ли ти? – попита майка ми зад мен.
-Невероятно е... благодаря ти. - отвърнах, чувствайки се благодарена, но в същото време неудобно. Не исках да ме купуват с такива неща, не ми трябваха.
-Работя с професионален декоратор от почти две седмици... Исках да имаш всичко, което някога си искала и така и не успях да ти дам. - информира ме тя развълнувано. Погледнах я за миг и знаех, че не мога да се оплача от това... Стая като тази е мечтата на всеки тийнейджър и мечтата на всяка майка.
Отидох до нея и я прегърнах. Бяха минали поне три месеца, откакто имах физически контакт с нея и знаех, че това е важно за майка ми.
-Благодаря ти, Ноа. - прошепна тя в ухото ми, така че само аз да чувам. Кълна се, че ще направя всичко възможно и двете да сме щастливи.
-Ще се оправя, мамо.- отговорих аз, знаейки, че това, което казва, не е в нейните ръце.
Майка ми ме пусна, избърса сълзата, която се беше плъзнала по бузата й, и застана до новия си съпруг.
-Оставяме те да се настани. - любезно коментира Уилям.
Кимнах без изобщо да му благодаря. Всичко в тази стая беше лесно за него това бяха само пари.
Затворих вратата и видях, че няма резе. Подът беше направен от дърво и покрит с толкова дебел бял килим, че дори можеше да се спи на него. Банята беше голяма колкото старата ми стая и имаше душ със силна струя вода, вана и две единични мивки. Отидох до прозореца и се надвесих. Наистина долу беше задната градина на къщата, огромният плувен басейн и градините с цветя и палми.
Излязох от банята и тогава забелязах малката рамка без врата, която беше на стената пред банята. Боже мой...
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Culpa mia/Моя вина
RomantizmНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...