До мен Рони се движеше с бясна скорост. Натиснах газта още по-силно и си отбих главата, докато минавах първия завой, оставяйки якия човек зад себе си.
-Да!- извиках аз щастливо.
Но сега дойде втората крива, трудната. И там си зададох въпроса за милиони долари взех ли го с ниска скорост, без да рискувам, или ускорих, докато достигна лимита, рискувайки да изляза от пистата?
Вторият вариант беше този, който предизвика най-голям ентусиазъм у мен.
Натъпках силно в същото време, когато изчислих кога трябва да намаля, за да мога да премина безопасно завоя.
Когато го разгледах по-отблизо, забелязах, че е по-тясно, отколкото си мислех в началото... Мамка му... Щях да изстрелям... Намалих скоростта в същото време, когато завъртях волана с всичка сила и усетих как пясъкът удря колата и скърцането на гумите, които са малтретирани по този начин...
Стиснах челюст и изкрещях леко, докато най-накрая успях да премина, без да се самоубия. Чух шума на двигателя, който ми казваше да карам по-бързо и точно това направих.
-Да!- Извиках отново, гледайки в огледалото за обратно виждане как Рони се залепи за колата, като почти ме блъсна отзад. Гледах лицето му беше изкривено от гняв и от загубата.
Това беше трудната част, това, което остана, беше парче торта. Ускори се още повече, докато видях финалната линия. Оставаха ми само няколко километра и щях да спечеля. Адреналинът ми тече, бях в еуфория... Тогава Рони ме удари отзад. Залитнах напред и предпазният колан ме нарани в гърдите.
-Ти ще...! - казах, като повиших глас, докато държах волана по-здраво. Рони изглеждаше извън себе си, ускорявайки се нагоре-надолу, опитвайки се да ме удари. Отклоних се малко, за да избегна трети удар, но той направи същото. Следващият удар дойде от дясната страна... По дяволите, разбива колата!
Завъртях колелото надясно с едно бързо, рязко движение и му върнах в натура. Страничното огледало на колата му увисна, почти откъснато, и аз се възползвах от неговата разсеяност и гняв, за да ускоря и да стигна до целта си.
Оставаха само няколко метра, само няколко... и стигнах до финала.
184
31
Хората започнаха да крещят оглушително, да размахват ръце и флуоресцентни кърпички във въздуха. Беше невероятно, вълнението от победата, еуфорията от това, че победих коравия човек на пистата...
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...