Culpa mia/Моя вина

Part 30

Не мога да не се смея. Боже мой, Джена беше напълно луда! Не бях такова момиче.

-Какво ще кажеш, ако оставим въпроса с Лейстър настрана и ми кажеш, че ще останеш тук тази вечер да спиш?- предложих аз, гледайки я с умоляващи очи. Ако трябваше да прекарам три дни с Никълъс сама и в тази голяма къща, щях да съм мъртва преди да дойде понеделник.

-Никълъс вероятно кани момчетата, което означава, че Лайън ще бъде тук и ако добавим към това питие, музика и алкохол...- Пръстите ѝ забарабаниха по бузата й. Ще остана, разбира се. - каза тя с развеселена усмивка.

Това ме зареди с много добро настроение. С Джена до мен дните минаваха много по-бързо и точно от това имах нужда в този момент от живота си, дните да летят, без дори да осъзнавам къде ме водят.

Както бе предвидила Джена, няколко часа по-късно къщата полудя. Още нямаше девет вечерта, когато на вратата се звънна. През вратата започнаха да влизат куп момичета и момчета с бирени бурета. Чувайки трясъка, Никълъс се появи на върха на стълбите и покани всички да влязат и да пуснат музиката.

Напитката започна да тече като вода и музиката загърмя от високоговорителите, които дори не знаех къде са. Чувствах се напълно не на място в моите къси панталони и широка тениска. Джена се беше прибрала да се преоблече и все още не се беше върнала, така че отидох в стаята си, за да се преоблека в нещо по-добро и повече в съответствие с това, което нощта можеше да предложи. Потърсих нещо в съблекалнята си, за да се чувствам комфортно и красиво в същото време.

Намерих черни шорти, които пасват на тялото ми като втора кожа и оранжева блуза, която изглеждаше страхотно с тенът, който получих през тези дни. Доволна от облеклото си, разпуснах косата си, нахлузих равни сандали - преминах от носенето на токчета към дома си и изтичах навън, щом чух звънеца на входната врата да звъни отново, силно като музика.

Преди да стигна там, приятелката ми вече беше влязла с приятеля си, Лайън. Да ги видите заедно беше гледка за гледане. Тя, за разлика от мен, беше заложила на високи токчета и въпреки това беше малко по-ниска от приятеля си, който беше облечен в дънки и широка черна тениска.

Джена дойде при мен с развеселена усмивка.

-Гореща си, скъпа. - каза ми тя.- Хвърлили ли око на някого? Това тяло трябва да му се даде мамбо! - Тя извика, изсмя се и ме накара да се изчервя, когато избухнах в смях.