Culpa mia/Моя вина

Part 55

Днес я качвам по-късно, но стана по-дълга от обичайните глави.  Приятно четене. 😁

Noah
Дори не знаех защо се оставих да ме убеди да нося тази рокля. Беше крайно неуместно, а още повече като се има предвид, че целият ми гръб се виждаше. Трябваше да сложа специален сутиен и всичко останало, но все още се чувствах напълно гола. Но Джена беше непоносима, когато нещо влезе между веждите й и една малка част от мен, много скрита, искаше да види реакцията на Ник към тази рокля. Цял ден се държеше сякаш ми е истински приятел, държеше ръцете си далече от мен и колкото и странно и противоречиво да изглеждаше, не го харесвах.

Ето защо не разбрах съвсем отвратителния му поглед, щом се срещнахме пред асансьорите. Беше се намръщил по цялото ми тяло и за момент си помислих, че не му харесва начина, по който изглеждам.

-Нещо не е наред? - попитах аз, разочарована от погледа му. Това не беше реакцията, която очакваше.

-Не ти ли е студено? - отвърна ми след като в очите му се появи странен блясък.

-Добре съм. - потвърдих и влязох в асансьора, щом вратите се отвориха. До мен Джена беше облечена в черни мини шорти и много провокативен розов топ. Тя беше много по-изложена от мен и не видях Лайън да я гледа намръщено.

Момчетата ни последваха. Веднага щом стигнахме до етажа, където беше ресторантът, отново бях изумена от декорацията и простора на това място.

Ник ни заведе до ресторанта край басейна. Беше много елегантно, оттук и аз обичах да мога да се наслаждавам на всичко това с приятелите и Никълъс. Това беше едно от предимствата майка ми да се омъжи за милионер, луксът идваше ръка за ръка.

Настаниха ни на много уютна маса до малката пътека, която водеше към градините и басейна. Гледките от там бяха невероятни и скоро вече вечеряхме и се наслаждавахме на приятен разговор и изискана храна.

Мобилният ми звънна, прекъсвайки разговора. Напоследък не спираха да ми звънят от скрит номер и ме слушаха от другата страна на линията.

-Здравей. - отговорих и автоматично познат глас ми отговори от другия край на телефона. Беше едно от момчетата, с които играех плажен волейбол, ако не се лъжа се казваше Джес. Той ми обясни името на клуба и ме помоли да отидем там, когато приключим с вечерята.