Culpa mia/Моя вина

Part 4

Nick

-Ной.- отвърнах рязко.

-Казвам се Ноа.

Забавлявах се от начина, по който ме гледаше злобно. Новата ми доведена сестра изглеждаше обидена, че не ми пукаше какво е името й или как се казва майка й, въпреки че трябва да призная, че помнех името на майка й. Как да не го правиш! През последните три месеца бях прекарал повече време в тази къща от себе си, защото да, Рафаела Морган беше влязла в живота ми и на всичкото отгоре тя дойде с придружител.

- Това не е ли момчешко име?- попитах я, знаейки, че това ще я притесни. -Без да се обиждаш, разбира се. - добавих, когато видях очите й с цвят на мед да се разширяват от изненада.

-Това също става за момиче. - отговори тя секунда по-късно. Гледах как очите ѝ се преместиха от мен към Тор, моето куче, и не можах да не се усмихна отново. Със сигурност във вашия ограничен речник няма дума "унисекс", добавена този път, без да ме погледнете. Тор продължаваше да ръмжи срещу нея и да й показва зъби. Вината не беше негова, бяхме го обучили да внимава с непознати. Отнема само една моя дума, за да го превърна в обичайното си любящо куче... но той беше твърде забавен вижте уплашеното лице, което имаше новата ми малка сестра.

-Не се притеснявай, имам много богат речник. - отвърнах аз, затваряйки хладилника и наистина се изправя пред това момиче. -Нещо повече, има ключова дума, която моето куче обича. Започва с A, след това с TA и завършва с КА. -По лицето ѝ се изписа страх и трябваше да потисна смеха си.

Беше висока, вероятно един шейсет и пет или седемдесет, не бях сигурен. Тя също беше слаба и не й липсваше нищо, трябваше да се признае, но лицето й беше толкова момичешко, че всяка похотлива мисъл за нея беше дисквалифицирана. Ако не бях чул погрешно, тя дори не беше завършила гимназия. Трябваше да върже косата си на конска опашка, за да мине за типичната тийнейджърка, която чака нетърпеливо на безкрайни опашки вратите на голямо заведение да отворят, за да си купи най-новия албум на певицата, за която всички петнадесетгодишни искат. Това, което най-много привлече вниманието ми, беше косата й имаше много странен цвят, нещо средно между тъмно русо и червено.

-Колко смешно! — възкликна тя иронично, но напълно уплашено. - Изкарай го, изглежда всеки момент ще ме убие - помоли ме тя, отдръпвайки се. В същия миг, в който го направи, Тор направи крачка напред.