Culpa mia/Моя вина

Part 50

На следващата сутрин се събудих в лошо настроение. Почти не спях и единственото, което исках, беше да лежа в стаята си. Само една причина ме накара да се спусна от матрака и да отида до банята. Независимо дали го признавам на глас или не, искам да знам как е Ник. Не знам кога, как или защо внезапно се почувствах притеснена за него, но изглежда, че от последните няколко дни бяхме говорили, създавайки приятно примирие между нас двамата. След милувката, която ме погали в кухнята, преди да ми отреже пръста, той не беше опитвал нищо повече с мен и част от мен беше ядосана за това. Само в онези момент, в който бях в ръцете му, животът ми беше приятен. Това ме накара да забравя всичко останало, но реших, че е по-добре да се разбираме, а не да се целуваме и да се мразим до смърт, както бяхме, откакто бях пристигнала.

Взех си бърз душ, спомняйки си снощната вечер бях много ядосана на Ник за това как се обърна към Марио на вечеря, но този гняв изчезна в момента, в който го видях глупав на алеята.

Марио беше такъв джентълмен с мен предната вечер. Беше ме поканил същата вечер и аз казах „да“. Исках да забравя за бившия си, а също и за тази нелепа мания, която имах към Никълъс.

Не ми отне много време да се облека и слязох боса в кухнята да закуся. Наоколо нямаше и следа от Ник, но Уил и майка ми седяха близо един до друг на масата и разговаряха оживено за нещо.

-Добро утро. - поздравих ги, отидох направо до хладилника и си налях чаша сок. Прет, готвачката, правеше нещо, което ухаеше прекрасно. Приближих се до нея и видях, че в гювеча има разтопен шоколад.

-Това е чудесно! Какво готвиш? - попитах. Прет ме погледна с усмивка.

-Тортата за рождения ден на г-н Лейстър. - отговаря тя весело. Автоматично се обърнах към Уил

-Леле, честито, не знаех, че имаш рожден ден. - Поздравих го с извинителна усмивка. Той се обърна към мен и се засмя.

-Това не е моят рожден ден, а на Ник. - каза той развеселен. Майка ми ми се усмихна от мястото си.

Леле, рожденият ден на Никълъс... Не знам защо, но ме притесни, че не знам.

-Той излезе, иди да го поздравиш. - ми каза мъжа на майка ми преди да добави. - Вчера той се скара с някакъв нещастник, който искаше да го ограби, не се плаши, когато видиш лицето му.

Кимнах на изобретателността на доведения ми брат да лъже. Взех една кифла от масата и излязох в градината. Видях го легнал на шезлонг, на сянка и със слънчеви очила. Беше с тениската и банския си и сякаш спеше. Предполагах, че и той като мен не е успял да си почине много.