Hopelessness (Безнадеждност)

Първата глава

                                                                                      Джулс

Рязко затръшнах вратата и я заключих. Облегнах се на нея и бавно се плъзнах надолу към пода. Притиснах коленете си към гърдите си и се насилих да дишам.

Не мога повече.  Ще се побъркам. Всичко това беше повече от абсурдно.

Стараех се да съм спокойна и усмихната, защото никой не го интересува как съм всъщност.

Стига да не създаваш проблеми всичко е наред.

Някак си успявах да се държа на положение, но той..

Тук беше само от няколко седмици и успяваше да направи живота ми още по-непоносим.

Сякаш не ми стигаше той и дойде братовчед му, да живее с нас като едно щастливо голямо семейство.

Едва се държах да не се разпадна. Не се справях. Чувствах се като пълен провал във всичко, а постоянната вариация на настроенията ми не помагаше особено.

Пред другите винаги запазвах самообладание, но останех ли сама и аз не знаех какво да очаквам.

В последните две години станах доста нестабилна, което се отрази на оценките ми в училище. Но и материала не беше лесен. Десети клас не е като пети. Майка ми никога не ми се е карала за оценките, но знам, че е очаквала повече от мен.

Де да беше само това проблема.

Усещах как животът ми се изплъзва между пръстите. Мразех  живота си. Мразех начинът, по който животът започна да е повече на другите отколкото мой. Мразех факта, че не мога да направя нищо, за да го променя. Не исках да се самоубивам. И за това съм мислила.  Не исках да слагам край на единственият си живота, но не знаех колко още ще издържа така.

    - Джулс! Оставѝ телефона и ела да обядваш. Нищо не си яла. - едва долових гласът на мама, идващ от хола. Всички бяха седнали на масата и най- вероятно ме чакаха. Казах й, че телефонът ми се зарежда и ще си го взема. Не можех повече да остана на тази маса.

Стараех се и се опитвах да бъда все по-добра, но не е лесно и той не помага.

Сякаш знаеше къде да забоде карфицата и кой конец да дръпне, за да има най-голям ефект. Играеше си с мен и това му харесваше. Забавляваше се, защото знаеше,че не можех да кажа на никой.