Hopelessness (Безнадеждност)

Девета глава

Джулс

Отхапах една хапка от кроасана с шоколад и отворих вратата на хола. Браян го беше оставил на нощното ми шкафче с бележка
" не само за последния път, а за всичко".

Скапаният нарцисист дори не е успял да напише "извинявай" отпред. Но...все пак е нещо.

На дивана Кол си беше опънал краката. Гледаше си в телефона и изобщо не ме отрази.
-Къде е Браян?- попитах го

Нищо. Изобщо не ми обърна внимание.
-Кол!
-Какво бе?
-Браян, къде е ?
-Откъде да знам, сигурно се чука с някоя курва. На теб пък за какво ти е?

-Оффф.- завъртях очи

-Какво? Да не би да си имаш фантазийки за брат си? Скъпа, Браян не си пада по бавното и нежното.

- Ти пък откъде знаеш? Да не сте били двамата? А, и впрочем ти няма ли да се изнасяш вече?

-Уууу, казаха ти го.

Женски глас иззад мен ме стресна. Обърнах се и видях момиче с тъмно кестенява коса да се подсмихва, гледайки към мен и към Кол.

-Майната ти. -изсумтя Кол.
Тя тръгна към него и взе малката бутилка, от която той пиеше.
-Няма ли да ни запознаеш?- попитах Кол.

- Джулс, Макензи. Макензи, Джулс.

Тя само ми се усмихна, защото пиеше от бутилката.

Погледът ми се задържа на малката черна татуировка под пъпа й. Носеше къси черни панталонки с черен топ с паднало рамо. Цветът стоеше добре на фона на приятно загорялата й кожа.

-Тя ти е гадже?- попитах
-Тя? Не...да не съм луд.

Макензи го удари зад врата и той изсъска.

-Простак.
- Каквооо? -Кол се ококори и вдигна рамене.

-Имаме отворена връзка.- каза макензи, гледайки към мен.

-Бих казал приятели с привилегии. Трябва да имаме връзка за да бъде отворена.

-Кълна се,че ако ме подразниш още малко ще ти изсипя бирата в гърба. - Тя размаха заплашително бутилката
Двамата си ходеха заедно.