Глава 22

25 4 0
                                    

Джулс

Цял ден избягвах Вивиан. Не исках да се занимавам с нея. Наистина не разбирах какво толкова й направих, за да се държи така с мен.

С нетърпение чаках последния звънец. Събрах си нещата от чина в раницата и излязох от класната стая.

    -Джулс, ето ти учебника по математика.- един глас ме повика и се обърнах
     -Оу, съвсем го забравих. Мерси.

Взех учебника от ръката на Мередит и задържах раницата си на едното рамо, за да прибера и него вътре. От всички стаи заизлизаха ученици и всички се блъскаха надолу по стълбите. Бяхме като стадо животни. Точно като овце.

С Мередит слизахме по стълбите когато чух познат смях. Обърнах се и видях Вивиан и още три момчета. Усмихнах й се, а тя ме изгледа все едно бях най- долното нищожество на света.

Почувствах се изключително гадно и забих поглед в земята.

Групичката излезе на двора, а аз забавих ход. Все тая, така или иначе в някой момент щяхме да се засечем. Излязохме през входа, слънчевата светлина ме огря и помахах на Мередит за чао. Единственото, което исках е да премина шибания двор и да си тръгна.

Почти бях излязла когато чух до болка познатия глас.

     -Джулс, ела да си поговорим, де.- едното от момчетата с Вивиан се провикна и дори нямаше нужда да се обръщам, за да разбера кой беше. Шибаният Зак.

Продължих напред, но усетих как някой ме дръпна за раницата назад и за малко не паднах по гръб. Обърнах и видях Вивиан зад мен.
     -Какво искате? - сопнах се
Но тя не каза нищо.

    -Вярно ли е това за midnight?- попита друго момче, смеейки се

     -Моля?- гледах го недоумяващо.

Разказала им е.

Midnight беше нощен клуб, в който повечето ученици се събираха, за да се напият. Беше известен с това, че сервираха алкохол на непълнолетни. Точно затова всички ходеха там. Аз не си падах по такива места, но тя ме убеди една вечер да отидем и сега разбрах, че това беше една от най- големите ми грешки.

Погледнах Вивиан и в този момент просто исках да я удуша.

       -Джулс толкова ли момчета не останаха за теб. - каза Зак- Или оуууу сега разбирам защо не ми пусна- всички започнаха да се смеят.

Hopelessness (Безнадеждност)Where stories live. Discover now