Hopelessness (Безнадеждност)

Седма глава

Джулс

Влязох, събух се и се отправих към стаята ми. Наистина не ми се занимаваше със семейна вечеря и т.н.

След като другите приключиха с вечерята, мама за двадесети път идваше да ми се кара, че не уважавам труда ѝ, семейството и там каквото още каза.

Обикновено бих ѝ се усмихнала и бих ѝ се извинила, за да не си разваляме отношенията, но просто в този момент не ми се занимаваше.

Започваше да ми писва от всичко.

Изгоних я набързо и заключих вратата. Легнах на леглото по гръб и се заслушах в стъпките на другите. Можех да разпозная човек само по стъпките му. 

Щом всичко стана тихо, излязох от стаята и отидох във всекидневната.

Отворих хладилника и извадих шунката и топеното сирене и си намазах един филия. Умирах от глад. След първата хапка погледнах часовника и видях, че минаваше дванадесет.

Знаех, че късно вечер всичко се лепеше и така се качваха най- лесно килограми, но бях толкова гладна, че не ми пукаше.

Изведнъж ми се доспа. Чак не можех да се държа на краката си. Легнах си, затворих очи, но както винаги сънят просто се изпари.

Въртенето и мъчението започнаха.

Лежах по гръб, после на една страна, на сругата страна и леко по корем, изцяло по корем, обърнах се пак на другата страна, смених страната и сложих възглавницата там където бяха краката ми. Нищо, нищо и нищо. Минутите си заминаваха, заедно с всякаквото желание за сън.

Имах нужда от сън, но не можех да заспя. Надигнах се от леглото и погледнах към нощното шкафче. На него държах приспивателните.

Не исках да ги взимам често, защото щях да развия зависимост, но майната му, искам да се наспя.

Щом легнех и се опитвах да заспя, сърцето ми биеще по-силно и по-силно и не можех да се отпусна.

Взех две таблетки в ръката си и чашата с вода с другата. Отново легнах и се завих, но минутите си летяха, а сънят не ме навестяваше. Взех още една и една от едни успокоителни.

Принципно дневната доза е до две таблетки, но просто не можех повече. Трябваше да заспя.

Обърнах се към прозорците и затворих очи, но след секунда ги отворих, защото ми се стори, че видях черна фигура. Браян стоеше подпрян на перваза и гледаше надолу.

Какво за Бога иска той?

Не трябваше да ставам и да отивам при него, но любопитството ме човъркаше.

И без това не можех да заспя.

Отворих вратата на терасата и той се обърна към мен. Провлачено попитах:

      - Какво правиш тук?
      - Исках да погледам красивите звезди. - опитваше се да прозвучи убедително, но усетих нотката сърказам в гласа му.

      - Да бе, повярвах ти. - стъпих на терасата и се приближих до него. Подпрях ръцете си на перваза както той правеше досега и се загледах в малките светлинки в далечината...