Hopelessness (Безнадеждност)

Втора глава

Браян

Бях толкова уморен. Минаваше два вечерта. Може би трябваше да се прибера веднага след работа, но исках да се отърся от мислите за новите допълнения в семейството.

Положението не беше розово и ни трябваха пари. Много пари. Затова работех. Освен,че даваше пари на майка ми за...дори и аз не знаех за какво, тегли и кредит за сватбата.

Миналият месец е дал повече пари на кучката и е очаквал,че ще получи други, но не.

Макар че, сватбата не беше нищо грандиозно, беше разходно. Разбира се, той не е казал нищо за това на новата си жена.

Според мен парите не стигаха, защото се преместихме.

Нямах против, че се ожени, но защо трябваше да се местим. Целият ни живот беше там.

Завърших преди около година, но все пак според мен избързаха.  Бяхме се  разбрали, че тази година ще отида в университет, но...

Внимателно завъртях ключа. Не исках да вдигам шум.

Апартаментът не беше голям и във всяка стая спи човек, дори в кухнята спеше братовчед ми.

Ако събудех баща ми, пак щеше да се развика, че харчех пари по баровете и нямах мозък да преценя кое е важно.

Не бях толкова безотговорен за колкото ме смяташе.

Нямах сили за подобен разговор. Отворих вратата на стаята ми и паднах по корем на леглото.  Мускулите ми се отпуснаха и клепачите ми се затвориха. До преди малко главата ме болеше отвратително, но сега болката започна да се изпарява.

Само малко ще полежа и после ще се преоблека.

Усетих, че се унасям. Обърнах се по гръб и впих пръсти в косата си. С крайчеца на окото си забелязах, че нещо се движеше на терасата.

О, не не не. Какво прави там?

Джулс се беше подпряла на перваза и гледаше надолу.

Няма да й обръщам внимание.

Бях прекалено уморен, за да се занимавам с нея. Обърнах се на другата страна и се опитах да заспя , когато чух някакъв ритмичен тракащ звук като от часовник.
Аз нямам часовник в стаята.
Обърнах се отново и я видях как с ноктите си трака по перваза.
Почти не се чува и ако не й обръщам внимание ще успея да зас... и мамичката й...
Само за 5 секунди успя да ме подлуди. Станах и отворих вратата на терасата.

  – Какво правиш тук?  Не виждаш ли колко е часа? Лягай си.- казах изнервено аз. Тя се обърна рязко и се втренчи в мен с големите си сини очи. Отвори уста сякаш щеше да каже нещо, но не издаде звук. Все още се взираше в мен със стреснато изражение.

Какво за Бога правеше тук? Тя си имаше тераса. Е, поне част от тераса. Както казах апартамента не е голям и всички споделяме една тераса. Стаите ни бяха подредени по линия, една след друга. Първата стая беше моята, съседната беше на баща ми и майка й, а последната беше нейната.

Най-накрая излезе от странното си хипнотично състояние и ми отговори с тих глас:

  –Мислех, че те няма. Баща ти беше изнервен, че не си се прибрал и...
Мамка му. Знаех, че ще забележи, но се надявах да не е. Обикновено не се сеща за мен. Усещах как клепачите ми се затварят. Едва се държах на краката си.  Наистина нямах повече сили за това.
 
 

  -Лягай си.- наредих й аз.
  –Защо? - отвърна раздразнено.
  –Пречиш ми.- изръмжах аз.
  –Как по точно?
Тя е професионалист по късане на нерви. Ако имаше такава работа щеше да е милионерка.
Дишай, издишай.
  –Джулс, няма да повтарям, лягай...
Внезапно чух отварянето на врата. Хванах Джулс и я дърпнах да влезе вътре. Бутнах вратата на терасата, но не я затворих, защото щеше да издаде шум.
  –Какво п...
Запуших й устата с ръка и я притиснах към стената. Тя се ококори и дишането й се ускори. Баща ми сигурно ни е чул, затова излезе. Не ми се иска точно сега да се занимавам с него. По-добре да си мисли, че още не съм се прибрал. Той приближи вратата и аз се притиснах в Джулс към стената. Дългите, висящи щори бяха пуснати, но не до край и той можеше да ни види. Ако можеше само малко да се завърти, за да се преместим. Гледах баща си, но усещах гневният й поглед върху мен.