Hopelessness (Безнадеждност)

Глава 14

Джулс

     -Джулс. Джулс! Слушай ме като ти говоря, за бога!

Станах от масата и изблъсках чинията. Мама ме гледаше с убийствения си поглед, но не ми пукаше. Нямах нито нервите, нито енергията.

   -Какъв ти е проблема? Защо ми викаш? - попитах я

    -Не ми дръж такъв тон, млада госпожице, аз съм ти майка.- мама присви очи и стисна салфетката.

    -Скъпа, нека да...- намеси се Питър

    -Не, ти не се бъркай. - мама сложи ръка пред Питър и върна погледа си към мен. Кол закри устата си, но бях сигурна, че се усмихваше.

Тъпак.

    -За кое да се извиня? - скръстих ръце и я изгледах също с подобен на нейния поглед.
    
     -За товето отвратително поведение! Никой не е длъжен да ти търпи фасоните. Извини се!

Гледах я втренчено. Не мигах. Нямаше да се извиня за нищо. Този, който трябваше да се извини, не се беше появявал от снощи. Стори ми се, че през нощта беше при мен, но беше в просъница и не разбрах дали се случи или го сънувах.

    -Писна ми от твоите протести и недоволство. Не може ли да се поставиш на мое място? Знам,че в началото е трудно. Разбирам,че ти е трудно да свикнеш,че има нов човек до мен, но всички свикваме и това не ти дава право...

Изсмях се.

   -А, мен ме молиш да се поставям на твое място. Ти изобщо за някой друг освен за теб, мислиш ли? Ти сериозно ли си мислиш,че ми пука с кой спиш...

  -Джулс! Как смееш!

Мама също се изправи.

  -Напусни. Вън!-посочи с пръст вратата. -Какво гледаш? Казах вън!

Нямаше да стоя повече. Изритах стола и излязох от хола. Не разбирах, защо трябваше да се събираме винаги цялото "семейство" на масата. Отстрани приличахме на турски сериал.

Влязох в стаята, взех си телефона и якето и се отправих към входната врата. Сълзите напираха в очите ми и едва се сдържах да не падна на земята.

Точно когато отварях вратата, за да изляза, Браян влизаше и аз го изблъсках.