Джулс
Седмица по-късно
Седях на дивана и разглеждах мотивиращи снимки в Пинтерест.
Някъде бях чела, че ако визуализираш това, което искаш и го виждаш всеки ден, ще ти се случи. Снимките не свършваха и се изнервих.
Затворих телефона и го оставих с лице към дивана. Изчаках няколко секунди и отново го отворих. Влязох в инстаграм и си проверих съобщенията.
Нищо.
Поне да ме беше оставил на seen.
Така щях да бъда сигурна,че ме игнорираше
През последната седмица с Браян се...ами и аз не знаех какво точно се. Беше си също толкова не търпим,но... в някаква степен ми харесваше да се дразни с мен.
Беше сладко.
Но...
Винаги има но. От вчера сутринта или от по-предишната вечер е излязъл и още не се е прибрал.
Писах му.
Нищо.
Звъняхме му, нищо. Мама убеждаваше баща му да отидат в полицията, но баща му каза,че нямало смисъл.
"Придавал си важностите"
Но, нямаше логика. Или поне за мен нямаше. Поне на мен трябваше да каже нещо. Макар че, защо да ми казва каквото и да е? Поне една думичка. Или пък го надцених. Може би се подведох и си е същия олигофрен от самото начало.
Оххххххх
Затворих очи и пуснах главата си да се удари в стената. Вдишах дълбоко и издишах. Чух звука от инстаграм и веднага си включих телефона.
Макензи
За картите. Поп пика означава...
Изключих телефона и пак подпрях главата си на стената. Не, че не исках да разбера и че не харесвах Макензи. Просто...в момента не ми беше до това. После щях да видя. Вратата се отвори и отворих очи. Мама и Питър влязоха с чанти с продукти.
-Виж, не ти казвам,че оспорвам родителските ти умения или решения, но никой не знае нищо. Нито приятелите му, нито...
CZYTASZ
Hopelessness (Безнадеждност)
RomansДжулс Животът е... една тъпа шега. Едва се държа и се опитвам да изглеждам спокойна, но с всеки изминал ден става все по- трудно. Беше трудно и преди те да се появят и преди него...моят нов брат. Понякога се държи така, сякаш не съществувам, а поняк...
