Браян
Слагахме масата...като семейство. Джулс носеше пет чинии, а аз слагах салфетки.
Днес щели да идват някакви познати на нашите. "Подчертавам много важни хора, не оплесквай нещата"- думите на баща ми се забиха в главата ми.
Вечерята беше готова отдавна. Двамата се оправяха, а ние дооправяхме масата. Джулс носеше бежава прилепнала рокля до коленете и семпли черни токчета.
-За какво са ти токчетата? Вкъщи сме за бога...
-Завършват аутфита ми...С пантофите ли да се появя?- гледаше към мен докато поставяше чашата за вино до салфетката.
-Ами ако се спънеш и паднеш?
Все пак е и кухня...подът е мокър.
-Ти нямаш ли си задачи за вършене?- трясна вазата в масата. Раздразнението й би се усетило по въздуха от километри.
-Просто, казвам...
-Просто млъквай.
-Защо си толкова кисела?- отидох до нея, но тя беше с гръб към мен.
-Защото си...- тя се обърна и за малко не се блъсна в мен.- ...Браян какви ги вършиш?
Тръгнах на пред, а тя назад. Гърба й опря плота. Наведох се напред. Цялата се беше напрегнала и очакваше да й направя нещо. Просегнах се и взех тирбушона зад нея.
Отидох до хладилника и изкарах скъпарската бутилка вино на баща ми. Изкушавах се да погледна Джулс зад мен, но се въздържах.
-Готови ли сте,любими мои?- медения глас на Оливия оглади цялата стая.
-Дам- затворих вратата на хладилника.
Чу се звън и очите на Оливия се разшириха от вълнение.
-Тук са-усмихна се и изхвърча в коридора. -Питър, идвай вече! Бавиш се повече и от тинейджърка на първа среща
Засмях се тихо. Все пак някой успяваше да хока баща ми. Стъпки се разнесоха из апартамента и вратата на хола се отвори.
-О, боже колко е пораснала. Помня я като малка. -една жена на около 50 се затича и прегърна Джулс.
-Колко си пораснала, не мога да повярвам! Каква си хубава, пу пу пу да не ти е уруки.
Жената размяташе Джулс в силна прегръдка. Личеше си,че хич не й беше приятно.
Тя се отдалечи от нея и я хвана за раменете. Обърна се към мен и ме погледна със същата усмивка, с която гледаше Джулс преди да й се нахвърли.
CZYTASZ
Hopelessness (Безнадеждност)
RomansДжулс Животът е... една тъпа шега. Едва се държа и се опитвам да изглеждам спокойна, но с всеки изминал ден става все по- трудно. Беше трудно и преди те да се появят и преди него...моят нов брат. Понякога се държи така, сякаш не съществувам, а поняк...
