Hopelessness (Безнадеждност)

19 глава

Джулс

Топлият въздух от сешоара галеше кожата ми. Усещах как косата ми се разпиляваше по цялото ми лице. Ръцете на Браян изгаряха кожата ми.

Беше топло, приятно, спокойно.

И изведнъж стана студено. Всичко изчезна. Той ме отблъсна и стана. Гледах го объркано, докато той излизаше през вратата.

Безпокойството ми се засили и обърнах цялото си тяло към вратата. Надявах се,че няма да си тръгне, няма да ме остави сама, но той излезе.

Увих се по-здраво с одеялото. Не откъсвах очи от вратата, но тя повече не се отвори. Въздъхнах и сведох поглед към намачкания чаршав под мен.

Въпреки че бях увита имах чувството,че замръзвам. Докоснах бюстието, което носех и се намръщих. Водата беше попила и в него.

Нямах други дрехи. Не беше опция да си отида в стаята. Не исках изобщо да излизам от тук докато... той беше тук.

Не исках друга разправия. Щеше да е тук за най-много още час или два и щеше да си тръгне. Просто не исках да оставам сама докато вуйчо ми е тук, особено в моята стая.

Не ми се вярваше да влезе в стаята на Браян, дори и Браян да не беше в стаята си. Задържах погледа си на вратата за още няколко минути след което свалих бюстието си.

Дръпнах завивките и се мушнах под тях вече увита в одеялото. Браян най- вероятно пак ми се беше разсърдил, така че имах час или два докато се върнеше.

Нямах повече сили. Трябваше ми почивка. Просто не можех.

Чаршафите под мен бяха студени, затова преплетох краката си един в друг и се размърдах, за да се стопля. Носът ми беше леден както и пръстите на ръцете и краката. Често се случваше, особено през зимата.

Наместих възгавницата му и вдъхнах аромата му.

Дразнеше ме най-много миризмата на цигарите сред всички миризми. Той старателно се опитваше да прикрие пред баща си, че пуши, но дори след 3 часова вана пак се усещаше.

Клепачите ми натежаха и се сгуших във възглавницата. Щях да се събудя. Имах време.

....

Топла ръка погали корема ми . Сложих моята ръка върху нея и я стиснах. Трябваха ми няколко секунди мозъка ми да заработи отново.