Hopelessness (Безнадеждност)

Глава 26

Джулс

Усетих,че колата намали. Двигателят спря и чух, че вратата се отвори. Бавно отворих очите си и се завъртях към Браян, но него го нямаше.

Навън беше непрогледен мрак. Единствената светлина идваше от таблото, защото ключът си беше на място. Леко се повдигнах и видях,че и фаровете светят.

Завъртях главата си и видях,че имаше три фигури до багажника. Потънах по-надолу в седалката.

Какво ставаше? Колко време пътувахме? Столицата беше на 6 часа. Защо още бяхме в колата и защо беше толкова тъмно? Къде бяхме? Защо не съм усетила нищо по-рано?

Въпросите напираха в главата ми, но само един въпрос заглуши всички останали. Кои бяха другите хора с Браян? Огледах се за друга кола, но нищо не видях. Дали бяха полицаи?

Чу се пиукане, а светлината привлече вниманието ми. Телефонът му беше на седалката. Взех го и видях часа.

1:37

Беше 1 вечерта. Не, един сутринта. Все тая беше тъмно и бяхме в средата на нищото. Къде бяхме? Сърцето ми ускори ритъм.

Нещо не беше както трябва. Телефонът извибрира в ръката ми и се показа съобщение от някой под име "К"

" Реши ли какво ще правиш с Джулс"

Не след дълго се показа още едно

"Замъкни я на някъде"
"Не можеш вечно да я лъжеш тя ще разбере"

Тръпки преминаха през тялото ми. Нещо вътре в мен ми крещеше да се махам оттук. Да не поглеждам назад и да бягам колкото бързо мога. Но, друга част от мен не ми даваше да помръдна.

Къде щях да отида?

Имаше логично обяснение и само се вкарвах в излишни филми. Вдишвах дълбоко и се опитвах да не се поддавам на тревогата вътре в мен.

Дръпнах дръжката на вратата. Подадох глава и не видях никой. Трябва да са били от другата страна.

Отворих я и стъпих на мръсния асвалт. Студът се плъзна от стъпалата нагоре по цялото ми тяло. Изобщо не бях забелязала, че си бях свалила обувките. Бях по чорапи, но въпрекк това беше студено.