Браян
-Влез да се изкъпеш.
-Не искам. - отсече Джулс. Беше скръстила ръце, обърната с гръб към мен и гледаше през прозореца.
-Поне се проблечи.-настоях аз. Цялата трепереше и водата се стичаше от нея
Нищо. Дори не ме погледна.
Хванах края на тениската й и я повдигнах, за да я сваля.
-Да не си...
-Шшш
Тя се отскубна от хватката ми и забърза да излезе, но преди да натисне дръжката спря. Наклоних глава и я изгледах въпросително. Тя се обърна с лице към мен. Стискаше се за ръката и гледаше в пода сякаш се чудеше какво да измисли
-Какво?- попитах с лека усмивка
-Аз...- въртеше крайчето на блузата си и беше забила погледа си в него
-Ти...?- продължих
Нямаше отговор
-Нямаше ли да си тръгнеш и да ме наречеш идиот или да ме напсуваш?
-Не мога да изляза- промърмори тя, избягвайки погледа ми.
-И защо?- приближих се с няколко крачки до нея - Не съм заключил вратата.
Гърдите й се повдигаха и спускаха бързо. Чувах щракането на ноктите й, винаги го правеше когато беше нервна.
-Заради него ли? - подигравателно я попитах - Ти не си сериозна- изгледах я очаквайки да възрази, но мълчанието й само потвърди,че е заради него. - Ти си сериозна!?- повторих го с удивление. Наистина не можех да повярвам,че беше избрала да се крие в стаята ми. В моята стая. Нямах нищо против, но...
-Я стига...- оонечих да отворя вратата, но тя ме спря.
-Какво правиш?- тя впи пръстите си в ръката ми и се долепи до вратата.
-Мръдни, ще му кажа няколко....
-Нищо няма да правиш.- пронизителният й поглед ме накара да потръпна. Гледаше ме право в очите и виждах колко зачервени бяха. Усмивката ми бавно падна.
- Я стига, няма да се криеш като мишка в стаята и да не можеш да излезеш в коридора - наистина ми беше писнало от цялата тази постановка, а този не разбирах за какъв се вземаше.
-Не! - провикна се тя- Браян сериозна съм!- очите й трескаво обхождаха цялото ми лице. Стискаше ръката ми и се бореше да си поеме дъх
-Държиш се параноично.- отбелязах аз
-Ти не го познаваш.- отсече тя.
Не помръднах повече, за да отворя вратата, но не се и отдръпнах. Все още не се бях отказал. Премислях.
YOU ARE READING
Hopelessness (Безнадеждност)
RomanceДжулс Животът е... една тъпа шега. Едва се държа и се опитвам да изглеждам спокойна, но с всеки изминал ден става все по- трудно. Беше трудно и преди те да се появят и преди него...моят нов брат. Понякога се държи така, сякаш не съществувам, а поняк...
