Браян
Завих и влязох в кръговото. Държах волана с едната си ръка, а с другата приближих сандвича до устата си. Телефонът ми звънна и отместих поглед, за да видя кой беше.
Веднага върнах очите си на платното, защото някакъв идиот започна да свири и за малко не се блъснахме.
Излязох от кръговото и зачаках на светофара. Просегнах се и взех телефона. Набрах номера и го включих на високоговорител.
-Браян, имаме проблем. - гласът запращя от телефона
-По-спокойно паранойо такава
-Ти на умен ли се правиш, довлечи си задника веднага
- Ти в града ли си?- вдигнах вежда, макар че не можеше да ме види
-Що за малоумен въпрос, казвам ти, че положенивто е спешно.
-По- спокойно Карлос, къде си?
-Ела на ъгъла на стария мол
-До 5 минути съм там.- натиснах червената слушалка.
-Мамка му...
♧♧♧
Слязох от колата и видях Карлос, който ме чакаше подпрян на неговия джип. Спряхме в една уличка зад мола и единствената компания, която имахме беше на мишките от кофата за боклук
-Какво става?- гласът ми стана по- сериозен, заради изражението му
-Полицията е по петите ми.
-Добре... не е чак толкова зле. Ще се поровят и нищо няма да открият. - казах спокойно
-Джулс май ти е размътила мозъка. - подразни се Карлос
-Джулс няма нищо общо.- заявих аз. Последното, което исках е Джулс да разбере за това. Всъщност, който и да е да разбере за това.
-Дали?
- Карлос?- топката притеснение в стомаха ми се заформи. Джулс нямаше нищо общо и така трябвале да си остане.
-Проблемът е че не само полицията е по петите ми. Виктор също драпа. - Карлос прокара пръсти през черната си къса коса и ги спря на тила си.
-Какво имаш предвид?
-Заплашва ме. Заплашва ни. Ще изпее всичко или ще ни види сметката. Намерил си е нов съдружник.
YOU ARE READING
Hopelessness (Безнадеждност)
RomanceДжулс Животът е... една тъпа шега. Едва се държа и се опитвам да изглеждам спокойна, но с всеки изминал ден става все по- трудно. Беше трудно и преди те да се появят и преди него...моят нов брат. Понякога се държи така, сякаш не съществувам, а поняк...
