Hopelessness (Безнадеждност)

Осма глава

Браян

След скандала с баща ми бях извън нерви.

Оказа се, че той е заспал към десет и не е знаел, че съм се прибрал късно.

Малката кучка ме накара да се издам.

Той се вбеси и започна да ми вика както обикновено, но не можех да си мълча повече.

Накрая се наложи Оливия, майката на Джулс, да ни разтърве.

Тъпият ми братовчед не знаеше кога да си затвори шибаната уста.

А Джулс... тя дойде в най- неподходящия момент и... Е, можеше да е и по-зле.

Мамка му. Като си въртях главата ме болеше. Малките и зъбки бяха разкъсали кожата ми.

Тъпата болка само ме изнервяше още. Исках да я забия в стената и да я съблека. Дали щеше да бъде толкова отворена без дрехи... Чакай, не! Ама какво по...от къде дойде това пък сега. Не знаех какво исках да й направя, НЕ ЗНАЕХ, но определено нямаше да е това.

Когато бях бесен не ми пукаше кого щях да нараня. И все още не ми пукаше. Малката принцеса ще си намаже ръчичката и ще й мине.

Но преди да си помислех за нещо един глас ме спираше. Супер, вече и гласове чувах, заради тъпата шматка.

Едно чувство не ми даваше мира и станах. Отидох от нейната страна на терасата, като внимавах нашите да не ме видят. Тя беше легнала на леглото си. Не мърдаше, но очите ѝ бяха отворени.

Това момиче да е чувало за щори?

Тя обърна главата си към мен, но аз се завъртях, така че тя да не види, че я гледам. След минута вече стоеше до мен.

- Какво правиш тук? - попита ме тя.
- Гледам звездите.- усмихнах ѝ се.

- Да бе, повярвах ти. - съркастично каза тя.

Приближи се още малко и се подпря на перваза точно като мен. Исках да ѝ кажа нещо, но...

След минута мълчание, проговорих:

- Виж, ъм...аз...такова... за по-рано. -опитвах се да сглобя цяло изречение. Тя все още беше загледана напред и бавно се обърна към мен.

     - Какквоо. - провлачи думата.
     - Трябва да ме се извиниш
     -Моля- тя се обърна към мен- ти нормален ли си? За какво да ти се извинявам? За това,че не спря да се заяждаш с мен без причина?
     -Нарочно ме изпорти пред баща ми.
     -Нищо не съм му казвала. А и... ти ми дължиш извинение. Виж...
Тя вдигна късия си ръкав и показа три лилаво сини кръгчета на рамото си.
     -Не те стиснах толкова силно...
     -Искаш ли да видиш и другото?
     - Добре де, бях ядосан по-рано и може би малко...прекалих... - мразех да се извинявам.