Hopelessness (Безнадеждност)

Пета глава

Джулс

Обърнах се по гръб и се протегнах. Не знаех колко беше часът, но не бях готова да стана от мекото легло.

Зарових лице във възглавницата и я придърпах към себе си. Остра миризма на алкохол и цигари ме накара да отвори очи. Черно. Лежах върху черно. Бях покрита с черно и се притисках към черно.

Рязко седнах в леглото. Погледът ми трескаво обхождаше цялата стая, докато пулсът ми се ускорява. Бели стени, бюро с лаптоп, голям черен гардероб, бежаво нощно шкафче и легло с черни чаршафи.

Това не е моята ст ая.

Споменете от снощи ме връхлетяха всеки ме заля с ледена кофа вода. Трябваше да се махна оттук.

Скочих от леглото и хукнах към вратата, но спрях. Нещо падна на пода и се обръщах.

От чаршафа беше изпаднал смарт часовника на Браян. Часът беше 7:12, къде за Бога е отишъл толкова рано в събота сутрин?

Не че предпочитах да се събудя до него или по- точно под него.

Бавно и леко натиснах дръжката на вратата, за да не издаде шум. Открехнах я много малко и се огледах за хора наоколо. Не, че нещо щеше да се промени. Ако имаше човек пред стаята и да бях погледна и да не бях нямаше да има значение.

Влязох в банята и се подпрях на мивката.

Снощи усещах как нямах контрол над себе си. всяко от нищото ме обземаше паника и не можех да да дишам. А след идваше и голямата тревожност,че не съм постигнала нищо,че животът ми си върви,а аз не правя нищо и... Всичко едно и също всеки път.

Тези мисли обичаха да си проправят път късно вечер, когато се нуждаех от сън.

Имах нужда да се разсея, да се успокоя, но не предвидих, че той се е върнал.

Както и да е, това снощи повече няма да се случи. Усети, че не мислях трезво, че не можех да се защитя, че не можех да направи нищо. Това започва да му става навик.

Затворените врати на банята и се изпращат към всекидневната.

Щом влязох, шест чифта очи се впериха в мен. Браян и Кол седяха на масата, така че бяха обърнати с лице към вратата, а майка ми миеше чиниите в мивката. Погледът на Браян се задържа върху мен малко по-дълго от обичайното. 

      - Сядай, скъпа. Взех закуски от пекарната. - мама ме гледаше с усмивка както винаги.

      - Защо всички сте станали толкова рано?- попитах аз, вземайки си един кроасан с шоколад. Никой не ми отговори, все едно съм ги питала без глас. Взех си чаша с вода и седнах на стола до Браян.

      -Къде е Питър? - зададох въпроса към всички, но май беше насочен повече към мама.

      - Излезе да тича в парка.- в тона й се усещаше тревога.

      - Как няма да излезе да тича? След такъв скандал бих пробягал целия град, за да си успокоите нервите. - Кол се подхилваше и гледаше към Браян.

      - Какъв скандал? Нищо не съм чула. - помъчих се да си спомня дали не съм чула нещо, но се сещах само как станах стресната от леглото на Браян.

      -Какъв скандал ли?- попита ме реторично Кол. - Ако не си го чула, значи си била здраво пияна или надрусана. Та, те почти се сбиха.

       -Айде, да си затвориш шибаната уста. - отсече спокойно Браян.
       - Не се нервирай, скъпи братовчеда. - Кол продължи да го дразни.- На много хора взаимоотношенията с бащите им не са лесни. На някои са по-трудно отколкото на други, но...
Чу се звук на удрящи се чини. Браян рязко се изправи, забивайки стола си в шкафа зад него и бързо се изпари от стаята.

       -Джулс, отиди да говориш с него. -помоли ми мама.

       -Защо да ходя аз. Изобщо защо да ходи някой? Той е голям човек и може да си реши драмите си и сам. - спонах й се аз.

       - Джулс! Човек да не те пoмоли нещо. Той ти е брат и трябва да свикнеш с този факт. Ние сме семейство, а семейството си помага. Затова моля те, отиди и говори с брат си, ако обичаш.

Бавно издишах, за да прикрия раздразнението, пълзящо под кожата ми. Изправих се, оставих салфетката, която стисках и се отпратих към стаята, от която преди няколко минути исках да изляза на всяка цена. Отворих рязко вратата и видях Браян с гръб, хвърляйки нещо. Облегнах се на вратата. Чу се типичният щракащ звук и Браян се обърна

     - Какво правиш пак тук? Излизай!- разкрещя ми се