Hopelessness (Безнадеждност)

Трета глава

Джулс

Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Гледах го вбесено, но и уплашено.

Не трябваше да излизам на терасата, но имах чувството, че ще се задуша в стаята си. Опитвах се да заспя поне от час, но просто не можах.

От няколко месеца не мога да спя, затова си купих едни хапчета. Явно вече нямаха ефект върху мен и трябваше да ги сменя.

Браян гледаше баща си, докато се притискаше към мен. Настръхнах от усещането на тялото му срещу моето. Все още държеше ръката си върху устата ми.

Баща му се доближи до вратата, но спря. Загледа се за няколко секунди в далечината и влезе в стаята си, но не затвори вратата на терасата.

Браян си отдъхна и срещна погледа си с моя. Тъмните му шоколадови очи ме гледаха свирепо. Виждах как гневът му разцъфваше в тях.

Чух как вратата на съседната стая се отвори и отместих поглед. Браян също се разсея и без да мисля, реших да действам.

Бутнах го, за да се отдръпне от мен. Отстъпи почти незабележимо, но достатъчно, за да се измъкна. Исках само да си отида в стаята.

Дърпнах дръжката на вратата на терасата, но той ме хвана за ръката и ме блъсна обратно към стената. Стъпка след стъпка, скъсяваше малкото останало разстояние по между ни. Спрях да дишам. Погледът му се спря малко по-дълго на устните ми .
Да не иска да ме целуне?

Приближи се още към мен. Гледаше ме така, сякаш се канеше да ме захапе.
Горещият му дъх галеше ухото ми.
- Къде отиваш?- прошепна той.
-Аз...ъм...отивам си в стаята.

- Баща ми ще те види. Никъде няма да ходиш - заяви със заповеден тон.

-Ще изляза от другата врата. - казах с умолителен глас.

-Ти глуха ли си? Не чу ли, че вратата се отвори? Има някой в коридора. Няма да мърдаш оттук. - гласът му ме накара да потръпна.

Знаех, че не ме харесва особено, но в момента виждах омразата в очите му. Виждах колко ме ненавижда.

Не съм виновна, затова че баща му ще му се кара.

Коремът ми се сви на топка.

Не искам да оставам. Не мога. Аз... Не мога да дишам. Не искам това да се повтори. Той... Той е...

Блъснах го отново, за да се отдръпне от мен и щом го направи, изхвърчах към вратата на стаята.
Не мога да позволя това да се случи отново.

Натиснах дръжката, но той ме дръпна за ръката и ме бутна назад. Залитнах, спънах се в краката си и се озовах на леглото. Той заключи вратата като не сваляше очи от мен.

Надвеси се над мен и ме бутна да падна по гръб. Затиснакраката ми, а с ръката си хвана здраво ръцете ми и отпусна цялата тежест на тялото си върху мен, приковавайки ме към леглото

С ръката си отмести един кичур, паднал върху лицето ми. Искам да изкрещя. В апартамента имаше хора. Някой щеше да ме чуе, но внезапно изгубих гласа си.

Не можех да кажа и една думичка. Идваше ми да заплача. Наистина не разбирах защо го прави. Защо ме гледа с омраза? Защо иска да страдам? Какво толкова му направих?

Устните му се извиха в лека усмивка. С пръста си започна да гали бузата ми и бавно ме целуна по нея. След това още веднъж, и още веднъж, продължавайки надолу по врата ми.

Преглътнах сълзите, напиращи в очите ми. Никога не съм се чувствала толкова ужасно. Не заради това, което правеше той, а заради това, че всъщност може би малко ми харесваше усещането. Не исках да ми харесва. Чувствах се отвратена от себе си. Той повдигна блузата ми и се отправи надолу. Ближеше и хапеше корема ми. Между бедрата ми се разля горещина. Не, не, не... Не е възможно да искам да продължи.

-Спри.- прошепнах умолително.
- Сигурна ли си, че искаш да спра?- усетих искреното му забавление в гласа.
Прокара ръката си надолу по корема ми. Стигна до ластика на клина ми и пъхна върха на пръстите си под него.
-Престани. - тихите ми ридания се сляха с думата.
- Тогава...-той се надигна и стисна ръцете ми по-здраво-...бъди тиха и не мърдай. - гледаше ме право в очите, а дъхът му се разливаше по устните ми. - Няма да излезеш от стаята тази нощ, ясен ли съм? Не се опитвай.

Малко отпусна хватката си около ръцете ми. Сложи главата си върху гърдите ми и не помръдна повече.
-Какво правиш?- едва попитах аз.
- Ако те оставя ще излезеш, въпреки че е заключено, а нямам с какво да те вържа.

От думите му настръхнах.

-Млъквай и заспивай.- израмжа заповеднически.

Малко по малко успокоих дишането си. Погледнах към него, но той не помръдна повече. Тъмната му коса закриваше лицето му. Насочих погледа си към тавана. Една сълза се търкулна по бузата ми и падна на възглавницата му.

Идваше ми да заплача с всички сили и да не спра. Не заради него, а заради мен. Как можах да позволя това да ми хареса, дори за момент...