Hopelessness (Безнадеждност)

Десета глава

Джулс

Изтеглих три карти. Макензи обърна първата и извади още две от тестето до нея.

2 пика, 5 пика, 5 купа

Тя ги гледаше замислено.

    -Толкова ли е зле? - попитах с малка усмивка.
    -Ъмммм. Можеше и да е по-зле.
    -Какво значат?

    - 2 пика попринцип значи прекъсване на важен етап. Тоест в живота ти един етап е приключил и започва нов.

Но, така като гледам според другите две карти, новият етап не е положителен. Много трудни ситуации.

Не мога да кажа дали това предстои да се случи или вече се случва.

    -Всмисъл?- попитах я объркано

    -При картите идеята за минало, настояще и бъдеще е много абстрактна.

     -Как така?

     -Сложно е за обяснение. Дай сега да видим останалите карти.

     -Добре...
    
     - 5 пика- напрактика картата значи депресия и прикриване. Може би криеш нещо и това ти тежи, а може би вече си била депресирана и правиш нещо, което прикриваш.

       -Уау.

       -Нещо вярно дотук?

       -Почти всичко, даже всичко.

        -Никога няма как да знам дали ги тълкувам по верния начин. Особено обикновените карти. С таро ми е по- лесно.

         -Гледаш на таро?

         - Мхм. Някой път ще си направим пижамено парти и ще ти гледам.

Усмихнах й се.

    - И 5 купа означава...ревност. Някой в живота ти който те ревнува много.
Картата значи и болен човек, може да не е физически болен, но май нещо му хлопа дъската.

Най-вероятно е много обсебващ или overprotective,така че по- добре не се занимавай с него. Най-вероятно той прави новият период да бъде труден.
За мен си е биг ред флаг.

Макензи размаха ръка все едно държи малко флагче.

     -Супер...

     -Не се шашкай толкова. Въпреки,че аз вярвам в тези неща винаги ги приемам 50 на 50. Може да е вярно може и да не е.

Тя изкара още две карти от тестето до втората, която изтехлих.

7 купа, Поп пика, 8 пика

Играех си с края на тениската си и се чудех дали да кажа нещо, преди да е започнала да тълкува другите карти.

     -Всъщност...Браян

     -Какво за него? - тя спря да бърка картите и ме погледна право в очите.

      -Винаги ли се държи толкова...
      - Грубиянски, малоумно, гейски?

       -Щях да кажа непостоянно. Чакай, какво? Гейски ли? - погледнах я учудено. Тя се засмя.

       -Просто така ми дойде. За биполярните му настроения ли имаш предвид?

       -И ти си го забелязала.
       -Скъпа, той си е така откакто го познавам.

       -Той май не ти е от любимите братовчеди. - вдигнах и отпих една глъдка от чашата с вода, докато чаках да ми отговори.

       -Изобщо. Все го дразнех и махаше главите на куклите ми.

       -Защо?
       -Защото мама ми ги беше купила
       -И?
       -Именно.  Откъде да го знам. Сигурно ревнуваше.

       -Защо?

       -Не знам. С майка си не се разбираха и го дразнеше,че моята ми купуваше разни неща.

        -Как така не се разбираха? -знаех, че любопитствах много, но...

Очевидно отношенията им не са били перфектни, особено на баща му и майка му иначе нямаше да сме "семейство" сега.

        -Ох, ще ти кажа нещо, но не трябва никой да разбира че съм ти казала.

Кимнах.

       -Когато бях на осем, той да е бил на...шест или пет, не знам. Бяха ни поканили по някакъв повод, не помня какъв, но си спомням как Браян вървеше след майка си за нещо.

Май се беше порязал. Тя буквално бягаше от него. Накрая, след като той не спираше да я преследва, тя му се разкрещя и после той  "падна" на земята.

После баща му се намеси.

Майка му видя,че съм ги видяла и дойде да ми обясни как случайно паднал.

Не съм толкова малоумна скъпа, видях как го удари... - Макензи завъртя очи

   -Като цяло не мисля,че майка му си беше с всичкия. Помня я като много избухлив човек. От най- малкото се изнервяше.

      -Затова ли Браян е...

      -Затова ли Браян е какво?
Стреснах се от гласа, идващ от към вратата. Браян стоеше подпрян на стената със скръстени ръце.

Боже, от колко време стои там?