Браян
Дали не прекалих? Не...
Надигнах се и я погледнах. Беше толкова спокойна, даже бих казал сладка, но когато беше будна ме изнервяше само с дишането си.
Едва търпях баща си, само тя ми липсваше.
Винаги ме гледаше като малко дете с големите си сини очи. Мила, усмихната, невинна- дъщеря мечта, но нещо в нея ме изкарваше извън нерви.
Просто мамка му. След като трябваше да правя жертви и да се откажа от нещата,които исках някой трябваше да плати...и това беше тя.
Не беше честно само аз да усещах последиците от малоумните решения на родителите ни, така че възнамерявах да се позабавлявам.
И без това всичко вече беше на майната си и нито на баща ми му пукаше какво става, нито на майка й.
Всъщност тя изглеждаше по-заинтересована относно...ами всичко всравнение с него, но все пак са влюбени младоженци.
Нали казват любовта е сляпа. В техния случай доста сляпа.
Но когато ги гледах с майка й...не беше честно. Винаги изглеждаше толкова безгрижна.
Русата й коса се беше разпиляла по възглавницата. Един кичур беше закрил част от лицето й.
Беше толкова топла и мека.
Притисках се към нея и затворих очи.
Не знаех какво ми ставаше, но после щях да му мисля.
Усетих,че все още й стисках ръцете.
Видях, че върху тях има следи от пръстите ми и ме обзе чувство на вина, но знаех, че това чувство беше временно и щеше да отмине когато се събуди.
YOU ARE READING
Hopelessness (Безнадеждност)
RomanceДжулс Животът е... една тъпа шега. Едва се държа и се опитвам да изглеждам спокойна, но с всеки изминал ден става все по- трудно. Беше трудно и преди те да се появят и преди него...моят нов брат. Понякога се държи така, сякаш не съществувам, а поняк...
