Hopelessness (Безнадеждност)

Глава 25

Джулс

Браян вървеше към бензиностанцията и понеже не ми се оставаше в колата, го последвах.  Беше ме питал дали искам нещо и казах не.

Единственото, което исках е да намеря зарядно и да си включа проклетия телефон. Зарязах си зарядното в нас, а Браян каза, че неговото е в някоя от чантите в багажника...

Изтичах набързо растоянието от колата до вратите и влязох. Хладния въздух на климатика погъделичка бузите ми.

Той вече беше на касата, затова се отправих към зарядните.

30 евро за зарядно! Не.
Боже. Какво щях да правя 6 шибани часа без телефон?

Можех да опитам да поспя, но въпреки това...

Завъртях очи и се отправих към щанда с книгите. Все някак трябваше да се разсейвам от него. Макар че той е доста разсейващ.

Мамка му. Не мога да си го изкарам от главата. Докато се усетех пак зяпах в негова посока. Не знаех какво ми ставаше.

Постави картата си на пос терминала и въртеше нещо из между пръстите на другата си ръка.

Не!

Обърнах се към книгите и се загледах дали нямаше някоя, която беше в списъка ми "за четене". Повечето бяха стари скучни трилъри, но имаше една нова книга, която много я хвалеха.

Обърнах я и на първите две изречения от анотацията си припомних защо нямаше да я чета до Браян.

После как да му обясня, че това е dark romance...

Грабнах една малка позната черна книжка и се отправих към касата.

Огледах се за Браян, но не го видях. Сигурно беше отвън. Не би тръгнал без мен.  Нали?

Подадох книгата на касиерката и й се усмихнах, а тя ме гледаше с такова отчаяние и досада. Въпреки това не свалих усмивката си от лицето.

Изкарах пари от калъфа на телефона за спешни случаи и ги оставих до касовия апарат. Взех книгата и не дочаках касовата бележка.

Студения въздух от климатика ме обля, излизайки през автоматичните врати.

Продупчих с нокът фолиото и го дръпнах, за да я разопаковам.