Hopelessness (Безнадеждност)

Глава 13

Браян

Джулс стоеше като статуя зад мен. Доближи се с няколко крачки, но все още не казваше нищо.

-Браян...какво стана?
-Нищо.
-Как така нищо. Целият си в кръв, за бога! Ранен ли си? Дай да видя.

Тя понечи да хване ръцете ми, но аз се дръпнах.
-Джулс, разкарай се.
-Моля! Не ми вдигаш от два дни и се появяваш в средата на нощта целия в кръв и искаш да се разкарам? Какво става, мамка му

-Сбих се, нищо не става. И да, ако исках да ми пилиш на главата и да се нервирам с лигла като теб, щях да дойда и да те събудя.
-Лигла като мен ли?
-Какво? Ох, извинявай да не би да зсегнах крехките ти чувства...отиди и се оплачи на мама.

Джулс си пое дъх и видях сълзите в очите й.

Денят беше отвратителен и едва се държах да не се метна от някъде. Случиха се прекалено много неща и изобщо не ми беше до нея.

Исках да остана сам, но тя е адски досадна. Исках да се разкара. Изобщо не трябваше да ме вижда. Имах чувството,че нищо от това не е реално. Зрението ми се замъгли и чувах единствено пищенето в ушите си. Не можех да дишам.

-Браян
Погледнах към Джулс. Гледаше ме ,но я виждах размазано. Усетих, че ме докосна и балона се спука.
-Не ти ли казах да се разкараш, а?
-Браян.- прошепна

-Разкарай се, малка пикло такава.

-Браян
Тя опита отново да ме докосне, но аз я изблъсках извън банята, към стаята й.

-Набий си го в тъпата глава, спри да ме следваш и да се държиш все едно те е грижа за ме .

И двамата знаем,че не е така. Грижате е защото искаш да те харесвам защото всички трябва да те харесват защото си доброто сладко момиче което всички обичат. Единствено те е грижа за теб, така че направи услуга на двама ни и се метни от някъде.

Бутнах я в стаята и затворих вратата й и излязох навън отново. Слязох по стълбите и бутнах тежката врата на сградата.

Вървях бързо, но отново всичко стана мъгла и спрях. Не можеше да бъде мамка му. Ритнах нещо. Дори не видях какво е, но продължих. Накрая седях на земята с подпирах се с ръце и наведена глава.

Дишах. Просто се опитвах да дишам. Чак сега забелязах,че ръцете ми се тресяха. Опитах се да стана, но не можах. Сълзите напираха в очихе ми и ги избърсах преди да потекат.

Не беше честно мамка му. Проклетата съдба.

♧♧♧

Завъртях ключа колкото се можеше по-тихо. Събух си обувките и отворих вратата на стаята си. Главата ме болеше адски много и единственото,което исках е да си легна.

Свалих си дрехите и облякох една тениска. Отидох до леглото,но проато стоях и го гледах.

Не исках да оставам сам

Отворих вратата и застанах пред стаята на Джулс. Натиснах леко дръжката. Беше отключено. Влязох и заключих.

Джулс спеше. Беше легнала по корем, а косата и беше разстелена по целата възглавница. Заобиколих леглото, повдигнах завивката и легнах до нея. Прегърнах я през кръста и се притиснах в нея.

Притиснах носа си във врата й и я прегурнах силно. Исках да я усещам.

-Браян- промълви сънено.
Леко се обърна, за да ме види и после пак се отпусна.
Затворих очи. Нямах силите да мисля повече.