Hopelessness (Безнадеждност)

Глава 16

Браян

Вървях по тесните алеи, заобиколени от високи дървета. Вятърът беше толкова силен, че чак ги оставяше с голи клони за секунди.

Жълти, червени и зелени листа се бяха разпръснали по едва наболата зелена трева.

Обиколих всяка алея, всяка детска площадка и всяко затворено кафене.

Нищо

Вървях към апартамента. Дъждът не намали дори с малко.

Може би беше отишла при приятелка. А може би това щях да кажа на Оливия.

Рядко имаше такива бури тук, но когато имаше бяха един път.

Наближавах блока и видях няколко паднали дървета на улицата.

Щях да се кача набързо да взема ключовете за колата, но как щях да изляза от улицата сега?

Чух преминаваща линейка и една по една параноичните мисли на Оливия се прокрадваха в съзнанието ми. Топката в стомахът ми отпреди малко се разплете и уви около гърлото ми.

Затворих очи и се съсредоточих върху нея.

Златиста руса коса, бяла прозрачна кожа и топла усмивка. Седеше в стаята си. Слънцето огряваше косата й и я правеше по- светла с поне два тона. Беше наведена над бюрото и държеше молив в ръката си.

Отворих очи. Студът отново се просмука през дрехите ми и топлината от преди малко се беше заменила с... с нищо. Пълнна празнота. Едно голямо нищо.

Почти бях стигнал до входа и бръкнах в джоба си, за да изкарам ключовете.

До входната врата седеше фигура с наведена глава. Когато се приближих, фигурата вдигна погледа си на мен и видях едни познати синьо-зелени очи.

Джулс.

Гледаше ме като малко детенце чакащо да му се развикат. Цялата беше мокра. Косата й беше залепнала по лицето. Беше скръстила ръце, за да се стопли, но цялата трепереше.

Преди да успее да направи каквото и да е я хванах за ръката и я изправих.

-Ти нормална ли си? Какво правиш ?

Цялото притеснение и страх отпреди малко се превърнаха в чист гняв. Седяла е тук през цялото време докато аз обикалях шибания квартал. Щеше да си плати затова.

      -Пусни ме.

Отворих вратата и я задърпах да влезе вътре.